Родопите винаги ми изглеждат и звучат като стон на каба гайда.
А природата сякаш е загърнала планината в родопските си халища.....Грамаданска красота!
Въпреки живота, всичко е любов и красота.
Въпреки обърканото време на пандемия и война, в което живеем.
Почти 40 години карам ски. Но на такъв снежен разкош в планината не бях попадала. Всеки ден пухкав пресен сняг. Здрав студ щипе бузките и затова пистите са чудни през целия ден. Няма размекване и киша никъде по пистите. Никакъв ветрец, който да събори снега, натрупан по клоните на необятните иглолистни гори. Грамаданска красота ви казвам! Шеметна красота, която нито може да се опише, нито да се пресъздаде в кадър. Само гледаш захласнат и попиваш тази снежна феерия, докато заситиш всички сетива!
Освен всичката красота наоколо, от голямо значение за нас е и вкусната родопска храна. Храним се сутрин и обед в Бохеми, на самата писта. А като приключим с карането на ски, вземаме си пак оттам храна за вечеря в кутии. Всичко е много вкусно - домашна баница, бухти, супи, салати, меса разни и разнообразни, родопски сармички и качамак, овче мляко с боровинки, рачел.
А това са кадри от невероятния 3ти март по пистите на Пампорово.
Но всяка снежна приказка, за жалост, има своя край.......
Случаен кадър на дефилето на река Чая и част от Бачковския манастир. Сниман от колата, в движение. И май се получи като картина.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар