15 август 2012

Стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА....и сървайвър перипетии на път към КРЕМЕНСКИТЕ ЕЗЕРА В ПИРИН


Имаме нужда малко да презаредим,
живота ни притиска, трябва да се веселим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти,
а не просто all inclusive туристи.

Припев;
Свършвам работа и ДИМ ДА МЕ НЯМА,
стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА.
изключвам телефона си и ДИМ ДА МЕ НЯМА,
не ме търсете известно времееее.
Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма.

Това е част от текста на популярната напоследък песен, която много ме кефи. Та и ние така.....
Грабваме раниците и ДИМ ДА НИ НЯМА! Та...чак в ПИРИН!


 Отсядаме в хижа Без бог, този път сме си запазили луксозни стаи и началото е повече от обещаващо. Поспахме добре, далеч от знойната Софийска жега и сабале 15 души сговорна дружина тръгваме за Кременските езера.


 Времето е прекрасно, настроението също. За отрицателно време стигаме до кошарата на моя стар приятел овчЕрин, който обаче не беше там да ни упъти... Само овчиците кротко си пасяха наоколо...




Продължаваме си по пътеката, маркиран път до езерата няма! Стигаме до това  красиво Рибно езерце :


И ИЗГУБВАМЕ ПЪТЕКАТА!




Ама нали сме големи бабаити - решаваме да продължим без път и пътека,  и без маркировка.
И пак, грабваме раниците и ДИМ ДА НИ НЯМА! Нагоре по баирите....



 Запомнете едно от мен - изгубите ли пътеката, връщайте се о време обратно и намерете маркиран маршрут или поне някаква пътека, дето е стъпвал човешки крак. Сега го знам  това, не че не го знаех  и  в онзи зноен августовски ден, но... поради някакво дружно  умопомрачение,  решихме, че морето е до колене...или че зад всеки баир има по няколко Кременски езера. Така си мислехме ние и решихме да продължим, да превалим един-два-три-пет  баира и  езерата ще се появят пред нас с цялата си прелест. Да, ама  не...! Крачим си ние бодро, и все повече се омотаваме в прегръдката на планината.


 Преминахме едни огромни сипеи, после се изкатерихме по страховити камъни на един връх- езера йок! Вече сме се нахлузили така гадно - нито да се връщаме по целия този труден път, нито да продължим напред без цел и посока...избрахме 2-я вариант все пак - тъпи и упорити, дет се вика.


Преваля обяд, не ни е нито до ядене, нито до почивка - ние сме просто в средата на нищото! Камъните са ужасни, ако са на равно е лесно, но да се катерят нагоре си е бая изморително....краката ми вече започват да сдават багажа, треперят, а трябва да подскачам кат планинска козичка по пустите камъняци. Изкатерваме поредния каменен сипей и отново стигаме...до никъде. Разгеле, в тоз момент  явно мозъците ни се проветриха отгоре на баира и на всички единодушно ни просветна, че е време да се връщаме обратно и да не рискуваме повече  - пак без път, но поне виждахме отвисоко една река, тя все ще ни закара във вярната посока. И сега целият този камъняк, дето го качвахме няколко часа, трябва да го извървим, изподскочим, пролазим надолу......към реката.
Хайде пак - грабваме раниците и ДИМ ДА НИ НЯМА! Надолу към реката....



Краката ми при всяко стъпване се огъват, треперят, понякога се спускам по огромните камъни по дупе - вече не разчитам само на краката си, те са почти извън строя. Спуснахме се и по една боровинкова полянка по дупета - вЕрвайте ми, без да си откъсна дори едничка боровинка, аз лакомото ГГЗ /в превод - "гъз глава затрива"/.....Почти лазейки  се спускаме надолу. Е,  нашите деца все още подскачаха кат зайчета от камък на камък, разбира се! Но и те се измориха и изтормозиха на макс....



По едно време една приятелка до мен промърморва " Това не може да е истина!" Друга - "Това не може да се случва с мен!" Благоверните ни обаче се правят на мъже и не роптаят....А аз си мисля, че от утре никаква сила не може да ме накара да хвана пак планината, никой, никога, за никъде, на никаква цена...! По едно време си мислех и за планински спасители, ама ...викам си, я лиске беж да бягаме и да не разчитаме на никой освен на себе си! Бабите казват "Ходя си по очите!" - винаги съм се чудела що за метафора е това - е, сега разбрах!
Спуснахме се, изтърколихме се, пропълзяхме........УРА! Вече чуваме нежната песен на реката-близо е! И ....О, Ужас - оказа се, че няма пътека към реката, и трябва да се промушим през гъста гора от клек, ама висок над човешкия бой, за да стигнем до заветната река!  Гадно - чуваш я  как ромоли, обаче не я виждаш....  И хайде пак - грабваме раниците и ДИМ ДА НИ НЯМА! Напред през чукарите....



Клоните безмилостно ни дращят, дерат, всички сме изранени... Подвикваме си един на друг, за да не се изгубим в гъстия шубрак! И ....в този момент си помислих, че понякога човешките възможности могат да бъдат наистина неограничени, когато става въпрос за оцеляване!
Издрапахме ние клека, а и той нас издрапа колкото можа.... Най-сетне открихме пътеката! Но ....влязохме в една гъста гора Телилейска - нова изненада, тук имаше такива комари-изтребители, които така ми засмукаха кръвчицата, леле-мале, нямат край бедите ни!..... Аз отдавна вече нямах  капчица вода за пиене, устата ми беше залепена и устните пресъхнали. Решихме да починем набързо и да се подкрепим поне с нещичко за хапване. Аз извадих един домат, викам си тъкмо ще ми накваси устата и утоли малко  жаждата, отгризнах първата хапка, а със втората изядох и около 5 комара, които бяха накацали върху домата. Айде холан, то протеини, протеини, ама...И айде пак - грабвам раницата и ДИМ ДА МЕ НЯМА! Далеч от комарите.... 


Направо натиснах педала на пълна газ и ускорих ход, за да избягам от нахалните гадинки. А и вече нали си имаме пътека - супер! Добре ама съм отпрашила толкова бързо, погната от комарите, че съм пропуснала вярната пътека и пак съм нагазила в неправилната.....То покритие на телефони няма, добре че моите хора стигнали едно връхче и ни видели оттам, аз и малката ми дъщеря, как пердашим в грешната посока. Ей, аман- заман, разбрахме се с ръкомахане - трЕбе да се връщаме при тях. И пак - грабваме раниците и ДИМ, ДИМ ДА НИ НЯМА! Обратно при дружината.....


 Групата ни изчака и в тоз момент започна да гърми....стига бе, само това НЕ! Цял ден  се благодаряхме, че не заваля, защото синоптиците прогнозираха 98% вероятност за валежи, и кусур ни беше  само да се наквасим и да подскачаме по мокри камъни....
Знаете ли оня виц дето двама гурбетчии  се срещат и си говорят наперено да покажат как назнайват чуждите езици.Тоя, дето е бил в Англия рекъл:
- Дъ небо из сив!
- Сигоооооорно че вАли! - отвърнал гурбетчията, дето е бил  в Италия.
Че и ние  така се майтапехме - че вАли, няма да вАли....ама нали Господ си е българин открай време, само отпочна да ръми и спря! Но, ние извадихме дъждобраните, опаковахме раниците в чували....изручахме още малко жабета напразно, дет се вика!



И ний вървим, вървим, и няма край....направо ни загряха амортисьорите! Нямам такъв талант, а и  цветущ и богат  речник, за да опиша  цялата сериозност и гадост на ситуацията! Но...вече му се виждаше края. Стигнахме най-сетне до кошарата. От тук вече е лесно ....И със сетни сили - грабваме раниците и ДИМ, ДИМ ДА НИ НЯМА! Пълен напред към хижата....



Следват  освежителен душ,  топла чорбица и питателно овче мляко с боров мед! Гадориите останаха зад гърба ни....Но....това за всички ни беше най-голямото и най-трудното планинско изпитание и  оцеляване. Най-важното беше, че всички бяхме живи и здрави, никой дори и пришчица нямаше....каква невероятна машина е човешкото тяло и воля! А съпруга ми  все още разказва на всички приятели, че това е било най-истинското му и страхотно  преживяване за тази година.


 Е,  губили сме се и друг път, преживявали сме страховита градушка и  порои, крачели сме в реки от вода и кравешки лайна, дирили сме път и посока в тъмното, и пак не сме се отказали от планината. От поредното планинско предизвикателство! Е, гадното беше, че не ги видяхме пустите му Кременски езера...след толкоз зор, да ги бяхме  зърнали поне за малко, като награда!  Засега обаче забравяме за тез Кременски езера! Макар че  всеки от нас  15-тимата  вече знае къде е пътеката, редно е управата на Природен парк Пирин да маркира маршрута, защото се оказа, че нито сме първите, нито май ще бъдем последните изгубили се на път за Кременски езера.....
И, понеже тъй е устроен човека и човешката психика прави чудеса - загърбихме сървайвър перипетиите и се унесохме в нови планове за утрешния ден, за следващия ни преход!
 И утре пак - грабваме раниците и ДИМ ДА НИ НЯМА!
 Към връх Полежан.....

ДИМ, ДИМ, ДИМ, ДИМ, ДИМ ДА НИ НЯМА!



ДНЕС Е СВЕТЪЛ ПРАЗНИК - БОГОРОДИЦА!
И МОЙ ЛИЧЕН ПРАЗНИК!
ЗАТОВА, НЕКА СИ ПОЖЕЛАЯ ОЩЕ МНОГО ПОКОРЕНИ ВЪРХОВЕ -
 И ЖИТЕЙСКИ, И ПЛАНИНСКИ....
Пожелавам го и на всички вас!
Поздравявам ви със споменатата вече песничка....
И НЕКА БОГОРОДИЦА НИ ЗАКРИЛЯ!


-------------------------------------------------------------------------

Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО

Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН

32 коментара:

  1. Мария,
    Носи си чудесното име със здраве и нека Богородица те закриля!
    Вълнуващо преживяване-няма съмнение, колко екстремно е било, важното е, че е приключило по най-благоприятния за вас начин.ПРишките нямат нищо общо с духа, а с добрия ви избор на обувки :)
    Поне не се е наложило да ловите комари, за да си набавяте протеини :)
    Беше ми много интересно,забавно,ти си невероятен разказвач и явно имаш страхотно чувство за хумор, все едно съм била там с вас...!
    Знам, че Пирин има много камънаци и аз лично предпочитам Родопите!

    Желая ти страхотни нови преживявания,

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси Бети, радвам се, че си се забавлявала!Е, Родопите е спокойна и релаксираща-друга планина, и аз я обичам.

      Изтриване
  2. Честит Имен ден, Мария! Още много хубави емоции, описани във вълнуващи пътеписи!

    ОтговорИзтриване
  3. Нямаш равна на пътеписите! Браво! Така се забавлявах...
    Да си жива и здрава и да ни радваш с нози емоционални разкази.
    Вяра

    ОтговорИзтриване
  4. Истинско удоволствие е да те чета, Мария! Жалко за Кременските езера, но нищо - следващия път ще идете. КАто си помисля, че много настоявах да ги видим тези... и исках да тръгнем през пътечката в клека... Добре, че другия ни разум е доста по-отговорен в това отношение, та не ме послуша.

    Честит ти имен ден!
    Да си жива и здрава, да обиколиш още много наши и чужди баири и много хубави емоции!
    Весел празник!

    ОтговорИзтриване
  5. Честит имен ден Мария,
    Да си жива и здрава.
    Пожелавам ти много приключения,
    а приключенията с перипетий най-много се помнят.
    Весел празник.

    ОтговорИзтриване
  6. Честит празник,Мария! сТРАХОТНИ снимки и история:)

    ОтговорИзтриване
  7. Пожелавам ти ги от сърце, Мария! Честит празник, здраве и щастие и мечти, които да осъществяваш! За да има какво да ни разказваш:)! Весел празник и ти благодаря от сърце!

    ОтговорИзтриване
  8. Честит имен ден, мила Пепеляшка! Сърдечни поздрави от мен и моето семейство!
    Радостина

    ОтговорИзтриване
  9. Скъпа, моя, пожелавам ти да покориш всички възможни върхове!
    Разказът ти е чудесен, макар че на вас не ви е било до смях!
    И нека Богородица закриля цялото ти семейство!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  10. сем.Крайчеви-от дружината15 август 2012 г. в 17:43

    Мирка,благодарим ти за описаното преживяване.То наистина ни направи по-мъдри .Планината беше време да ни даде урок и го получихме. Да си ни жива и здрава и още дълги години да споделяме такива мигове.

    Целуваме те и очакваме да споделиш продължението на неуспешния ни тазгодишен старт ,в покоряването на красивия и понякаго ,както се оказва трудностъпен Пирин.

    ОтговорИзтриване
  11. Приказно хубаво е!
    А снимка №4 стигна до дъното на душата ми и там разрови едни спомени.... Благодаря! ♥

    ОтговорИзтриване
  12. Ей, момиче, айде, грабвай си записките и дим да те няма в някое издателство, крайно време е-ти си родена да разказваш и омайваш!Благодаря ти от сърце!

    ОтговорИзтриване
  13. Марийчееее,
    честит имен ден! Нека бъде много специален, много красив, пълен с вкусна храна и хубави емоции и от сърце ти желая здраве и хиляди покорени върхове- във всички смисли( такава дума май няма, а?;))

    Прекрасни снимки, прекрасна природа, само другият път скрийте рогцата от природата и не настоявайте по незнайните пътечки;) Беше ми мнооого забавно!

    ОтговорИзтриване
  14. Честит имен ден!С пожелание за здраве, щастие и осъществени мечти!
    С увлекателния си разказ ме върна много години назад, когато бях на екскурзионно летуване в Пирин. И това бе най-хубавата ми и интересна почивка в живота !
    Беше ми забавно с разказа ти, изсмях се с глас на "ГГЗ" :) Много перепетии сте имали, но те се забравят. Остават емоциите и страхотното преживяване!
    Лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  15. Оох, погледах красоти,"посмях"се през сълзи!Истинско изпитание за волята и духа на истински планинари като вас!Но в планината без маркировка, това си е истински сървайвър.А попадането в клека и измъкването от него не го пожелавам на никого.Смяй,смях, ама си е сериозно изпитание!!!Какво мислят тия в парка, та не възстановят маркировката??!! все така с уникално чувство за хумор!
    Честит имен ден и от мен!Бъди жива и здрава,Мария и все така с уникално чувство за хумор!

    ОтговорИзтриване
  16. Честит Празник, Мария! Много късмет, верни пътища и винаги на върха! Чудесни снимки и завладяващ разказ.

    ОтговорИзтриване
  17. Честит имен ден!
    Много успехи ти желая и да достигнеш следващите върхове, които си поставиш за цел.Интересен разказ. Преди няколко дни се върнахме от Пирин. Райско място, чист въздух и неописуем релакс. Жалко, че всяко хубаво нещо има и край. Но пак бих се върнала там.
    И точно казано- дим да ни няма. Весела песничка и същевременно носи посланието по-често да намираме време за нас ( поне за мен).

    ОтговорИзтриване
  18. Благодаря на ВСИЧКИ ВИ за прекрасните пожелания! И нека Богородица закриля всички нас!
    Трогната съм и от милите коментари за моя фоторазказ-доволна съм, че съм ви направила съпричастни, доколкото мога и дано сте усетили поне за малко величието на планината!

    ОтговорИзтриване
  19. Мария , честит имен ден на патерица ! Пожелавам ти здраве и нито веднъж сбъркана планинска пътека :) ! И четох великолепния ти пост и се смях (да извиняваш:) и пак четох и ви съчувствах и се връщах да видя отново тази чудна пиринска красота ! Ако не бяхте се изгубили как иначе щяхме да видим прекрасните ти снимки :)! Радвам се ,че всичко е свършило добре и вече кроите нови приключения :) !
    Хубав ден ! Прегръдки !

    ОтговорИзтриване
  20. "...Пътят е труден, но славен..." все пак си направила чудесни снимки както винаги. Благородно ти завиждам за възможността - "ДИМ ДА ТЕ НЯМА". Интересно и увлекателно водиш читателя на твоите пътеписи по извървяните от теб маршрути. Желая ти здраве и много пътеписи!

    ОтговорИзтриване
  21. Марийче, големи перипетии сте имали, ама накрая сте се и посмяли сигурно. Интересно ми беше да те чета, за кой ли път ще го кажа.
    Малко на патерица, но да те поздравя за имения ден - си жива и здрава и да се радваш на деца, внуци, правнуци, пък някое от тях да кръстят на тебе, че да се предава това хубаво име и в поколенията!

    ОтговорИзтриване
  22. Пепеляшка, искрено ме развесели с тези Кременски езера Понеже съм ти страшен фен на пуйката и радвам домашните с нея по Коледа ти предлагам следващия път като се наканиш да видиш тез пусти Кременски, свирни насам - ще те заведем. Не сме лоши хора, оценяваме по достойнство добрата храна , само една претенция имаме - не понасяме чалга. Пък тъй като няма да се губим по пътя може и Самодивските да видим

    ОтговорИзтриване
  23. Антоанета Татаpова17 август 2012 г. в 8:45

    И аз, и аз бях там!!! Преживяното си заслужаваше! Това, което направихме, го осъзнахме едва на следващия ден - от връх Полежан! Е-е-е приятели, за това и се възгордяхме!

    ОтговорИзтриване
  24. Днес го четох този разказ Марийче-къде смях,къде съчуствие-невероятна си!

    ОтговорИзтриване
  25. Мария,с малко закъснение честит ти имен ден и от мен!
    Разгледах и прочетох пак на един дъх!
    Сърдечни поздрави и хубав ден! :)

    ОтговорИзтриване
  26. Написаното е вярно, но, истината е неописуемо жестока ! Един от свличащите се камъни за малко да ми отнесе главата ... Признавам, че емоцията е предадена и макар,че бяхме разнебитени и издрани, остават ни само чубави чувства ! А авторката наистина си прибави на бърз ход още разстояние, дето се вика "луд умора няма!", което се отнася за всички планинари, каквито с гордост се считаме и ние !

    ОтговорИзтриване
  27. И как така не те видях на хижата ?
    Хижарят само създава проблеми, а главният готвач явно е изваден от столовата на някоя казарма :)

    ОтговорИзтриване
  28. Отдавна не бях наминавала към теб, но ще се поправя - направо си радост за душата! За кой ли път - благодаря! Цвети

    ОтговорИзтриване
  29. Много приятно ми беше да разходя и разглеждам из този Светъл и Просторен блог. Благодаря ти!
    Относно тези Пирински разходки искам само да вметна, че едно от най неприятните неща, и огромна грешка е да се набиеш в клека, за да преминеш напряко. Клека е много по лош от лабиринт, не винаги има изход, обърква и разориентира. А преминаване напряко през клоните на растенията (за спазване на права посока) е убийствено изживяване. Преминаване на стотина метра клек, може да коства часове дори денонощие. Хубаво е да се следват пътеките, освен ако пренощуването под открито небе, не е нещо нормално за човек.
    Благодаря за богатството, което предлагаш тук в този блог.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре дошла в моето местенце и ти благодаря за хубавите думи, радвам се, че се забавляваш! Мерси и за препоръките, които знаем и ние, но ...в планината понякога човек прави всякакви глупости, когато е уморен и целта му е животоспасяваща...макар че, там са най-истинските изживявания!А какъв клек съм преборвала и в Рила, не е за вярване че излязохме невредими.Ама всичко е част от емоцията, нали!?

      Изтриване