ДА НАДВИЕМ ДЪЖДА СЪС СТИХОВЕ И ЦВЯТ.......

/кликни за висока резолюция/

С дъжда

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

1978
Петя Дубарова

ТОПЪЛ ДЪЖД

Топъл дъжд, чакан дъжд,

плиснал в миг и отшумял.

Как света изведнъж

стана по-красив и бял?

Нощта пресича моя град надлъж,

площадите отдъхват от мъглите.

О, аз дочаках пролетният дъжд,

измил нещата и душите.

Долавям как се движи пролетта,

кръвта ми - соковете на стеблата

и как се връщат тихи над света

зелените лъчи на светлината.

Приветствам пролетните ветрове,

които над земята ни минават.

Ще се издигнат нови гласове,

треви ще бликнат в китните дъбрави.

Ще израсте висока буйна ръж,

ще се събудят корени изстинали.

Дъждът сега е само топъл дъжд,

изгубил спомена за свойто минало.

Ще се завърне слънцето от юг

и над града във тая утрин рано

ще мине светлия лиричен звук

на някое, на някое пиано.

Звукът ще влезе в стаите при нас,

измитите стъкла ще се засмеят

и нова песен в утринния час

високите етажи ще запеят.

Петър Караангов

Бързия ли, експрес ли чаках?

Чаках, пушех и ставах - мъж...

Някой тихо псуваше в мрака

и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви

като малък архипелаг

два семафора в сто посоки

разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога

с мен гореше зелен фенер.

Всеки миг ми искаше огън

някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда

се въртеше над куп палта.

Дъжд валеше. Над всички лордове

и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.

Аз от чакане станах мъж.

Над безумните черни влакове

се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара

през присвита и зла уста.

Дъжд се лее! Над всички гари

и над всички мъже в света.

Миряна Башева

Дъждът
Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив.

Недялко Йорданов