Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село ПАТАЛЕНИЦА със средновековната църква "Св.Димитър"

Всяка година по това време,   китното Родопско селце Паталеница   заживява  с учестен сърдечен ритъм.... Заради уникалният Гергьовден, който се празнува тук, със стотици чевермета, въртящи се по  улиците на селото.... и заради пристигащите от близо и далеч много, много гости.

Всичко започва преди десетки години и местните жители с гордост пазят и разказват своите спомени за тази традиция....Сигурна съм, че ще я опазят още дълги години!

Агнетата задължително се опяват в селската църква още предишния ден.. Изкопават се и  траповете. Рано-рано, на изгрев слънце траповете се натрупват с купища лозови и плодови клонки, събирани от резитбите. Палят се огньове, а когато изгорят съчките, в траповете се е насъбрала  ароматна жарава. На нея, дълго и търпеливо се въртят чеверметата....А тази снимка с огъня не е моя:

 Над трапа  се подреждат агнетата на колове.Те са само посолени - всичко друго ще свърши жаравата.....Има трапове за няколко десетки агнета.

Чеверметата се поставят към 8 часа сутринта и се въртят бавно над жаравата около 6-8 часа, в зависимост от кг на животното. През това време се вихри всенародна веселба....Именяците черпят с ракийка и салатка. Из цялото село звучат   народни песни, ручат гайди и пищят кларинети.... .

А около нашият трап и   озвучаването е уникално, извиваше се  и кръшно хорце:

 
Най-възрастният ни участник в празника, 86-годишният старец пази спомени от десетки такива Гергьовденски чевермета:

 
И най-малкият, сладката Ивайла :

 
Като започнат да се позапичат агнетата, е нужно да се напръскват от време на време с водичка от  менче със  зелени  клонки:

По-нетърпеливите може и да поопитат :

 

В ранният следобед агнетата са готови и отпочва истинският гуляй....

 Ние всяка година нападаме агнето, както е цяло и обелваме цялата хрупкава кожичка....вкуса е неописуем! Не съм яла по-вкусно агне! Нападаме като лешояди - доста странна гледка сме.....ама в това е най-големият чар!

 И малко от селцето, което много ми допада, защото хем има автентични и порутени стари къщи, хем пък кипи живот....

В Паталеница има и още уникални неща  - това е  църквата "Свети Димитър", построена в края на 11 век.

Преди турското нашествие по тези земи, църквата е затрупана с пръст и така, като една могила е запазена...Та чак до края на 18 век, когато случайно е открита отново и цели 23 години са били нужни на търпеливите и трудолюбиви  Паталенчани за нейното разравяне. В нея все още текат реставраторски работи - трудно е, заради липсата на пари!

И малко от стенописите на църквата :

 Разказвах ви за изумителните    скални църкви в Кападокия

...там, макар и в мюсюлманска държава, се намират пари за запазване на християнските ценности, тук - няма пари! А после - защо сме нямали национално достойнство и самосъзнание......

Вече доста години се събираме в Паталеница на  вилата  на наши приятели, които си имат "виновник" за този празник   -

Жораки, да си ни жив и здрав!

И да не слиза усмивката от лицето ти!

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Знаете, че уважавам и обичам да пиша за Българските кулинарни традиции,

така че прочетете още :

ЗА БАХУРА - С ЛЮБОВ !
КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ВРЪШНИК
КАТМИте на обичайните заподозрени мои баби....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------