ПИРИН - Муратов връх и Муратово езеро

Ирин-Пирин! Поклон, грамада чудна

от преспи, хаос, облаци, гранит!

В небето синьо, кат легенда будна,

стърчиш, величествен и страховит.

Ив.Вазов

В първите дни на октомври нашата бойна и сговорна дружина от няколко семейства се отправи към Пирин. Главна цел- Муратов връх. Тръгваме от Банско рано сабале и паркираме колите на хижа Вихрен. И атакуваме.... Муратово езеро открива своето очарование след кратка и приятна разходка.

И малко снимки на езерото от птичи поглед:

Следва изкачването на Бъндеришката порта, коята си е трудничка за катерене, но приятно трудна. А натам кво ни чакаше....Знаехме, че Муратов връх е каменист и трудно достъпен, ама чак пък толкоз....Катерихме, катерихме по едни грамадански камъняци, пътека няма, разбира се, щото камък до камък, мила моя майнольо....Обаче накрая последните няколкостотин метра наклона е жесток и буквално на места лазиш по огромните камъни, голям зор си беше. Но цялата банда го качихме, няма лабаво! Гадното беше, че го катерихме с единственната даваща ни криле мисъл - за величавата 360 градусова гледка горе! Ама йок, докато долазим на върха и планината се притури в мъгла. Лош късмет извадихме! Следящите блога знаят, че съм се катерила на всички трудни и лесни върхове по наште планини високи, но тоя връх си беше комай много труден, за сравнение - нещо като Кончето и по-труден от връх Вихрен. Ама екстра, да разкършим малко стари кокали по чукарите, че то с тая карантина, изолация, пандемия и прочие гадости бая се улежахме.

На връщане вече мъглата се вдигна и се откри гледка, макар и само откъм страната на връх Тодорка и Стражите. Полазих отново по камъняка, любувайки се на величието наоколо. Мисълта, че ако направя само една едничка грешна стъпка ще си умра на това ужасно красиво място, се прокрадваше като гальовно успокоение.

Връх Тодорка се е извисил вляво:

В далечината се диплят Стражите:

 По традиция си правим after баир party на Бъндеришката кръчма. Уникално вкусна е всичката им храна, обаче скарата и печените чушки са направо трепач!  Сега докато пиша и ми иде да яхна метлата до там....

За тая объркана година туй ще ни е само високата, синя планина....ама берекет версин и за това приключение! 

Останете си със здраве!