16 септември 2014

РИЛА - хижа "Иван Вазов" , Калините и други планински истории........



7-те Рилски езера накуп от Отовишкото било

Поредния ежегоден поход...
Поредното покоряване на Рила.....
Поредната порция величествена красота 


Неволно си спомням първия път, когато с децата и със семейството на моята братовчедка се изкачихме до 7-те Рилски езера.Това беше преди...някъде преди 15 години. Малката ми дъщеря беше тогава на 3 годинки и половина,  това й беше първото планинско кръщение...Тръгнахме по най-трудния път, от хижа "Вада" се качваме докъдето можем на езерата и се връщаме  обратно в рамките на деня, супер ентусиасти - женени с деца! След много, много тежък преход, стигаме до Долното езеро. Моята племенница, бургазлийка, тогава на 11 години, като видя езерото и като ревна -" Аз тука цял ден катеря тая гадна планина, краката ми разранени, станали на компот, и за кво - за да видя тоя грозен, вмирисан  гьол! Какво е това езеро бе, кво му е красивото - гьол, че аз в Бургас си имам цяяяяло море, кво ми трябва да идвам тука и да гледам тоя  гнусен гьол!...."И бла-бла....тирада до побъркване, на нея много й се отдават словесните фойерверки.... Имаме го и на филм записано това изящно слово. Та сега, отново тук с нея / тя вече е архитект в Париж, но се старае да не пропуска нашите походи/, й припомнихме нейния задушевен монолог и се смяхме от сърце. Големият проблем тогава беше моята малка Еличка, с какъв акъл бяхме помъкнали толкова малко дете на този тежък маршрут и аз се чудя, ама луди-млади.....но на връщане мъжа ми почти през цялото време я носи на конче обратно, а тя ревеше като магаре....гласовито и без да спре да си вземе дъх. Оказа се после, че главната причина за проблема не е умора, а  маратонките, които са й убивали и бяха й направили огромни пришки, но си беше голяма закалка и от тогава все първа тича отпред по планинските чукари...Ех, спомени.....




Тръгваме от Паничище, целта ни е хижа "Иван Вазов" като базов лагер и лъчове наоколо - програмата максимум са язовир "Карагьол", язовир Малък Калин, язовир Голям Калин, евентуално връх Малък и Голям Калин, Накрая Отовишки връх и приказната гледка към Седемте Рилски езера, като на длан.....и за награда - релакс в минералните води на Сапарева баня. Нооо,  плъцикането в басейнче и меката хотелска възглавничка  са още много, много далеч......имаме още десетки километри да изстрадаме, няколко върхове да изпъшкаме, да мъкним тежки раници  на гръб по рилските камънаци, и да прашолясаме кат циганета, и...безсънни нощи в хижата...и чак тогава басейнче!


Ей там някъде в долината най-сетне се забелязва хижата




Спането в хижа, както много пъти съм писала, не е хич от приятните изживявания.... комай е най-голямото предизвикателство. И както дълбокомислено анализираше  Йовка от "Столичани в повече" - "Е, то по хижите си е гадно и студено, веднъж направо от студ щях да забременея ...и то два пъти!"  Нооо, няма друг начин да видиш всичко това....не бе, не без да забременееш, не...имам предвид , няма начин без спане в хижа....



Първата вечер - кошмар.....леглата, като хамаци, гадничко, ужасничко...цяла нощ не мигнах и си викам "Утре няма как да остана тук, няма сила да ме накара да остана, няма, няма, няма да си причинявам това...." И на сутринта, кво на сутринта, по изгрев вече бях строена да получа първото живително кафе и се ослушвам като котарак, кой пръв ще започне да се жалва, тогава аз взимам преднина и ясно и категорично давам да се разбере, че аз тук не оставам да спя, не, не и не...твърдо НЕ! Обаче разпитвам моите деца - абе не спали добре, ама оставаме, разпитвам племенниците - и те същата песен,  разпитвам приятелите - абе не спали добре, ама оставаме....Кофти, поогледах се, поослушах се - явно това си е една лично моя трагедия, пък си подвих опашката - ще се мре тука, това е...! Щото каквото и да си говорим,  ние сме си едни кифли "под прикритие"...:



Хижа "Иван Вазов" се намира в местността Голямо Пазардере на 2300 м.надм.в., на брега на река Бистрица, и е най-високо разположената хижа на Балканите. Тя отстои северозападно от върховете Калините и югоизточно от връх Отовица.







Особено място е тази хижа, стопанисвана от Венци, философ по образование и номад по душа, и още няколко младежи, които се трудят неуморно като пчелички - готвят, чистят, хранят 10 кончета / с които се доставя всичко тук/, перат, посрещат, изпращат.... В хижата ток няма, но току в нощната тъма ще чуеш да проплаче кавала на Андрей, или китара ще отрони палави звуци....особено място е тази хижа!


Голямата атракция, като започне да мръква - скалата, от която съзерцаваме дружно залезите :





И после, когато "настане вечер и месец изгрее, и звезди обсипят свода небесен, когато гора зашуми и вятър повее, а Балкана запее своята хайдушка песен", ей тогава настава ракиено време...То като няма ток, освен кротко да пийваш ракийка или да поотупаш някой на табла на свещи...сал това са заниманията преди сън.

единият от Калините, изглед от хижата
А сабале, кой - спал, спал,  нахлузваме планинските кондури, мятаме раниците на гръб, и айде на път....


Язовирите Малък и Голям Калин, както и язовир  Карагьол са едни много красиви, непопулярни  кътчета в Рила.С шеметни гледки към рилските красоти ....и без жива душа наоколо. Само ние, в прегръдката на планината.....
Макар че до връх Винтчето, откъдето и ние минахме от хижата на път за язовирите, се стига и по  най-високопланинският път у нас /силно казано път, нещо като бетонирана преди 70 години пътека, виеща се със серпантини над рилските урви.../  - стигащ на  2520 м надм вис, тръгващ от село Пастра. И най-високопланинският паркинг у нас, макар че няма спряна ни една кола, и слава богу....
Язовир Калин пък е най-високо разположеният язовир на Балканите - 2394 м надм вис. Всичките язовири са част от високопланинската ВЕЦ"Рила" и  са строени от българи по проекти и под вещото ръководство на немски инженери в периода 1943-49 година/язовир Калин/ и 1949-52 год./яз.Карагьол/. Двата язовира Калин и Карагьол са свързани помежду си на припципа на скачените съдове, посредством 75-метрова вертикална шахта и тунел, дълъг 1800 м. - немски гениални работи! Айде стига, че много най-най се получиха....

язовир Карагьол и моя милост



язовир Голям Калин
язовир Малък Калин
И ей така, като на шега, докато се усетим, покорихме  и  Калините, общото наименование на върховете Голям  и Малък Калин....Това са нещо като върхове близнаци, хем еднакви на вид - по форма и по състав от големи скални блокове, хем и на височина - 2668 м.надм.в., и някак курдисани в планината все едно ръка за ръка...



Високо, високо - наблюдаваме планината от Калините. И ако искаме, можем да се изправим на пръсти и да целунем небето....


Връщането  ни беше през връх Отовица /2696 м.надм.в./ и Отовишкото било, откъдето се открива една от най-величествени гледки в Рила - Седемте Рилски езера, като на длан. Смятам, че всеки от нас трябва да си подари тази гледка поне веднъж в живота....



                                                  И някак ти се иска да изкрещиш, 
                                                                          да изпееш, 
да консервираш тази невероятна емоция и приказна гледка....
"Откраднали" от могъществото на природата, тръгваме от планината - 
по-силни, 
по-уверени,
 заредени с красиви спомени .....
До, догодина!





25 коментара:

  1. Много красиво, макар и виртуално се разходих с вас.
    Била съм на Рилските езера- неповторими са! Мога да се качвам отново и отново, ала и твоя маршрут е страхотен.
    Поздрави, Мария!

    ОтговорИзтриване
  2. Eх, Мария,
    тайничко ти завиждам за чудесния преход из Рила,заредена с нови сили и енергия, до следващата година.Благодаря за чудесния разказ и снимки. Нашите планини са чудесни, но ние все още не умеем да развиваме туризъм на световно ниво и да печелим от него.
    Поздрави и успешна седмица !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И слава богу, че не можем :) Поне на този етап не сме дорасли да си показваме планина. Голямото доказателство е лифта към същите езера.

      Изтриване
  3. Марийче, с такава лекота го разказваш,
    че ще си кажеш "ами колко му е " :)
    Две-три баирчета, гьолове- повечко, няколко ракийки за награда и ...
    на Спа кеф :)
    Чудесен преход и фантастични снимки!
    Прегръдка от големия гьол!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хихи, Дани, много ме разсмя....! В интерес на истината, това съвсем не бе труден преход, къде по-ужасни сме имали....
      Големия гьол да ни чака....

      Изтриване
    2. О, той винаги тръпне в очакване да ви види ;)

      Изтриване
  4. Ех Мария, любимата ми Рила! Страхотен разказ! А това, че в хижата няма ток, я прави още по-атрактивна... Поне за мен, човекът, който малко преди да навърши 35 години, беше завлечен на палатки и се влюби в тоя тип планинуване и язовирстване :)

    ОтговорИзтриване
  5. Потвърждавам, "от първа ръка", че походът беше чудесен и не е най-трудният, който сме правили. Но, красотата на Рила, така добре представена в снимки и текст, " зарежда батериите" за дълго време ! Уверете се сами !

    ОтговорИзтриване
  6. Щом не е труден, значи мога да заведа и аз една десетгодишна госпожица, която е близначка на онова 11-годишното, което описа. За другите от нас, ще е удоволствие. Марийче, обичам да ме разхождам по чукарите, макар да не ти вярвам, че е лек прехода. Прекрасни снимки си направила.
    Само между другото- аз не съм претенциозна, но хижарският живот ми идва твърде много. Предпочитам в пъти палаткуването. Поне не ми хъркат на главата сто мечки;))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мъхче, палаткуването е триста пъти по-готино, но ако трябва да мъкна и палатка на гръб...мерси, предпочитам стоте мечки!
      С усмивка
      М

      Изтриване
  7. Прекрасни снимки, хижа Иван Вазов отдавна ми е мечтана дестинация, живот и здраве догодина ще я навестим :)

    ОтговорИзтриване
  8. Обожавам пътеписите и разходките с теб, Мария! Искам да се кача на Отовишкото било, да ги видя всичките езера и да изкрещя от кеф! Прелестни снимки, прелестни! Страхотно настроение, напълниха ми се дробовете с истински въздух! Благодаря ти за всичките красоти, които споделяш с нас!

    ОтговорИзтриване
  9. И аз тук, впечатлена и запленена както винаги от красотите, които показващ, Мария! Бих изтърпяла сто пъти и раниците, и неудобствата в хижата за всичкото останало удоволствие. Пленителни снимки на пленително красивата Рила! Поздравления, Мария!

    ОтговорИзтриване
  10. Безмълвна съм пред това богатство и красота, която имаме..,.
    впечатляващо красиви места и снимки, страхотни моменти и представяне.
    Комплименти, много комплименти за теб, Мария и отново благодаря за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  11. Къде пак скиториш при орлите,Мария?! :)
    Много готини снимки,много!Пък колко омайно пак разказваш...шапка ти свалям,защото със сигурност преходите хич не са лесни,дори и през погледа на кален боец като теб.
    В началото на разказа ти си спомних моята госпожица как се дърпаше и не искаше да качва баира към езерата,ама успяха да я убедят .На слизане пък мрънкаше заради многото камъни....минало-бешало.
    Много забавно си прекарах няколко блажени минути при теб,благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  12. Много красиви места! Статията ти е чудесна, Мария! Искам да посетя тези места, но не съм кален турист
    като теб.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ааа, кален турист хич не съм, ама пусто искам всичко да видя.....Така че, тръгвайте, то закалката идва с ходенето!

      Изтриване
  13. Здравейте Мария,
    тази година обмислям 1 нощувка на хижа Иван Вазов около 10 август. Имам няколко въпроса:
    - мисля от ез. Окото да се отклоним към вр. Отовица - колко е труден машрута . Има ли видима пътека?
    - от вр. Отовица - хижа Иван Вазов - спим
    - на другия ден се връщаме към лифта. От къде да минем на връщане - има ли пътека от Раздела , ез. Сълзата - вр. Харамията - пътеката обозначена ли е?
    - на хижа Иван Вазов - храна има ли ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Соня!
      Да, има прекрасна, обозначена пътека от Окото към вр.Отовица. И после към хижата, в която има храна и напитки.
      На връщане няма нужда да слизате до Раздела, от там се минава ако ще се връщате към ЦПШ Мальовица или по др места. Връщането е най-живописно и най-пълно с уникални гледки към 7те езера накуп, ако тръгнете от хижата по Отовишкото било, и оттам пак покрай Окото и Сълзата и надолу към лифта. Преходите не са трудни, ако все пак сте се качвали по планините и преди, но щом сте избрали да нощувате в хижата, значи не сте аджамии. От Отовишкото било се разкриват едни от най-пленителните гледки на Бг, от там се върнете на всяка цена. Желая вълнуващо преживяване! И да разкажеш как е било....

      Изтриване
    2. Много благодаря за отговора Мария. Страхотно увлекателен е разказът ти. Езерата сме ги качвали 2 пъти от хижа Вада, по пътеката наречена "душевадка". Сега ще използваме лифта. Искам по-пълноценно да използвам двата дни горе в планината и да видя по-вече неща. По-лесно ли е мина Окото, Сълзата и тогава хижа Иван Вазов.На другата сутрин - по Отовишкото било , Окото и надолу към лифта. Препоръчай ми моля те маршрути - на отиване и на връщане. Да не е по един и същ маршрут.

      Изтриване
    3. Стигала съм само до ез. Сълзата и по-нагоре не съм продължавала.

      Изтриване
    4. Соня, по-горе съм ти написала двата разл маршрута за отиване и връщане - отиване покрай Окото и има пътека за вр Отовица, а връщането е по Отовишкото било и после Окото, Сълзата..., това са два различни маршрута. От хижата може да се разходите до Калините, или до уникално красивите Урдини езера, всичките не можете да стигнете, но поне едно вижте /в някой от постовете ми имам снимки /. Малко са отдалечени и труднодостъпни.

      Изтриване
  14. Good post. I definitely appreciate this website. Keep it up! aol.com email sign in

    ОтговорИзтриване
  15. This calculator will help you make an educated decision. canada mortgage calculator Without large debts, you can place more of one's income into other important funds, like your retirement plan. mortgage payment calculator

    ОтговорИзтриване