ВЕРОНА /VERONA/ - БАЛКОН-ИТЕ НА ЖУЛИЕТА и други балконски и цветни истории...!

БАЛКОН-ИТЕ.....,

да-а-а, в буквален и преносен смисъл....

Защото освен балкона,

от който уж Жулиета е флиртувала с клетият влюбен Ромео....

има и едни други "балкони".

Бях изумена да видя, че народа  се е наредил на опашка,

за да пипне и се снима с металната,  ледена  гръд на Жулиета. 

Всъщност  невероятните архитектурни паметници
за тях прочетете - ТУК

 из цяла Верона, бяха доста   безлюдни /за наш късмет!/....

то целият туристически поток бил тук - в къщата на Жулиета.

Не знам в чий гениален мозък, през 1936 година, се е родила идеята да се пристрои този балкон към къщата, но с него  се  е "пришила"  тук и цялата романтика от Шекспировите любовни куплети. И по мое скромно мнение, и на тоз човечец едно паметниче  трябва му спретнат нейде наоколо, заради тълпите туристи..милионите туристи, за които притегателна сила са измислиците, красивите и романтични измислици....

Да си призная, в началото  си рекох "Егати еротоманите!", а аз си мислех, че моя човек в къщи е  тежък случай! Обаче, то работата била друга - като пипнеш гърдата на Жулиета и те чакала щастлива и дълговечна любов...Само дано не е  като на двамата влюбени от Верона, че то баш тяхната любов  е нито щастлива, нито дълговечна, но за сметка на това - овековечена по всички възможни начини! И по някаква такава причина, екземпляри от всякаква раса и пол подскачат да пипнат "балкончето" на Жулиета. Но..лошо няма, защото  всичко е продиктувано от една единствена думичка - ЛЮБОВ....

All You Need Is Love   - пееха Битълс.

All You Need Is Love    - "крещят" тълпите туристи от цял свят,

които идват тук

и се подписват,

и пишат желания на  листчета,

и закачат катинарчета,

и си лепят дъвките,

и си завързват панделките,

и държат в ръка бронзовата плът на Жулиета.....

Да, луда работа ви казвам...

Но,  All You Need Is Love  .

Дори и вечер, когато тук е затворено и спокойно, на входа има напориста тълпа зяпачи...

А можете да си купите и "любовна" паста за спомен :

Във Верона обаче има и едни други, също много красиви и привлекателни  балкончета, прозорчета, тераски из целият град.....от които аз бях запленена. Те там са толкова много, и толкова колоритни и изящни, че един цял ден човек може да си отдели само да зяпа нагоре към  балконите на наследниците на Монтеки и Капулети. Човек, като мене де, който по принцип и по рождение обича да зяпа и да се захласва.....

А от всяко балконче наднича цветенце.....то всъщност само за цвете има място на тези балкончета, толкова са миниатюрни. Е, може все пак някое девойче, мечтаещо да стане съвременната Жулиета,  да успее да покаже кръшто телце и да завърти флиртче с някой потомък на Ромео....бая ще се поозори обаче!

Толкова  кукленски са тези балкони - супер нефункционални, но ...дантелени и колоритни, усмихнати и  изваяни, приказни и все различни..... накацали из целия град, като украшения по фасадите на сградите!

И прозорчетата ме очароваха.....

И като се уморих да надничам по хорските балкони, посетихме едно релаксиращо местенце - ренесансовата градина Giardino Giusti. Най-старата й част  е оформена още през втората половина на ХV век.

Цветни лехи, старинни статуи, пещери в туфи, ромолещи фонтани, цитрусови оранжерии, всички  разположени по протежение на булевард от стройни кипариси, докосващи небето.

Много впечатляващ лабиринт от жив плет, проектиран още през 1786 година. О боже, на какъв ли хал са били моите праотци по това време из родните вилаети и дали  някой е дръзвал дори да мечтае за такова градинско великолепие!?....Не ми се разсъждава по тоз въпрос, че се натъжавам..... 

Е, аз не можах да намеря правилният път за изход от лабиринта, разбира се! Но..благоверният пък се възгордя, защото се справи много бързо и много успешно.....ама той винаги е бил по-умната половинка на нашата семейна единица!

 Други индивиди в парка почти нямаше - 3-ма души може би,

затова градината беше истинско скривалище от градската шумотевица .

С изумителна гледка към града от най-високата тераса на градината -

не снимах, че бях тотално баялдисала.....

30 минути по-късно и  2-3  изпити ледени Шприца с разни глезотийки ала италиано,

и съм отново във форма, и готова за нови туристически геройства ! 

 /Шприц е популярен коктейл на основата на Просеко, за който съм писала -  ТУК /,

Градината е сравнително малка. Входа е 6 евро. И макар че е един оазис от зеленина и спокойствие, тази цена ми се струва височка. Е, за Вила Карлота на езерото Комо се плаща 8 евра, но там можеш  да се разхождаш не само в изумителната градина, но  и в разкошния музей.. Няма място за сравнение, разбира се, защото приказните паркове на Лондон са свободни за посещение и народа щъка из тях ден и нощ, парка Гюел в Барселона  и парка в Турският град Ескишехир  също са без такса вход.......Ясно е, че тази градина е ренесансов шедьовър и е трудоемка за подръжка, но все пак цената й е доста пресилена, според мен...Но то пък какво ли са 6 евра за Италия - едни спагети струват повече.....но за нискобюджетният булгар-булгар  турист 6 евро са си ЦЕЛИ 6 евро....

И понеже из целият град се реят любовни пеперуди и

навсякъде витае духа на двамата влюбени Веронци,

и на мен ми стана едно леко и пърхащо,  ъ-ъ....любовно някак на душата...!
Хм, уж съм от стара коза яре,
ама и аз  се поддадох на магията наречена ЛЮБОВ.....
и се влюбих безвъзвратно
 в този великолепен град ВЕРОНА!
Много влюбчиво магаре съм си от малка,
посетя ли красиво място и хоп....
 падам в плен на любовта имидиатли! 

Но какво пък....нали

All You Need Is Love
Да....All You Need Is Love !!

P.S. Ето и другите градини и паркове,

за които съм писала  -

 всяко такова местенце носи своя, неповторима красота!

Лондонските паркове - една истинска приказка...

ВИЛА КАРЛОТА на езерото Комо в Италия- ако има рай...

БАРСЕЛОНА на ГАУДИ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - град ЕСКИШЕХИР