Република Сан Марино - истинско средновековно фитнес предизвикателство с кралски финал!

 

 

САН МАРИНО - държава с джобен формат, гордо кацнала на върха на планината Монте Титано. И изглежда така, сякаш е избягала от илюстрация на приказка за рицари и дракони. Република Сан Марино  се е покатерила на най-високият възможен рафт /739 m над морското равнище/, на равната като тепсия  Емилия-Романя, за да не я достигне никой. Трите крепостни кули – Guaita, Cesta, Montale  са забити в голите скали. Пътеката между тях се вие по самия ръб на скалата. Когато стигнахме на върха на Първата кула, коленете ни леко омекнаха, а вятърът се опита да ми отвее шапката право в Италия. Чувството за величие обаче е гарантирано.

Докато Римини долу се пече на плажа и мирише на море и пържени риби, горе в Сан Марино въздухът е прохладен, и ухае на свобода и билки. 

Република Сан Марино (на италиански: Serenissima Repubblica di San Marino) е най-старата суверенна държава и конституционна република в света, основана на 3 септември 301 г. от християнския каменоделец Свети Марин.Сан Марино е една от 3те държави анклав в света, скрита изцяло в сърцето на Италия / другите 2 са Ватикана и Лесото/.  Има площ малко над 61 квадратни километра и около 34000 жители. Тя е петата най-малка държава в света и третата в Европа. Но се нарежда сред най-богатите страни в света по БВП на глава от населението. 

За да е пълен абсурдът, тази древна крепост днес е...раят на  безмитния шопинг. И адът за туристи като нас, пътуващи само с раници. Беше навалица от туристи, не знам обаче дали факта че хълма с кулите е обект на ЮНЕСКО, или шопинг терапията е притегателната сила.

Трите кули на Сан Марино: Гуаита, Честа и Монтале, разположени на трите върха на Монте Титано са символ на страната и са изобразени на националния флаг и герб.

Ето историята на трите каменни сестри, които пазят Сан Марино от върха на Монте Титано. Те са едновременно сурови средновековни стражи и малко кисели стари дами, които гледат Италия отвисоко:

1. Кула Гуаита (Голямата сестра)

Гуаита е най-старата, най-голямата и най-гласовитата от трите. Тя е построена директно върху скалата през XI век без никакви основи. Тя е каменната корона на планината, целувана от облаците и брулена от ветровете. Ветропоказателят на върха ѝ сочи към вечността, а стените ѝ пазят духа на древната свобода. Гуаита е шефката на триото. Дълго време е работила като затвор, така че има богат опит с „проблемни гости“. Днес тя просто стои там, позира за милиарди селфита и тайно съди туристите, които се задъхват по стръмния баир до нея.

2. Кула Честа (Суетната средна сестра)

Честа се издига на най-високия от трите върха (756 метра над морското равнище) и датира от XIII век. Тя е фарът на хълма, кацнал на острия зъбер като митична птица. В златния час на залеза Честа блести като недостъпна планинска принцеса, загледана в далечното Адриатическо море. Честа има лек комплекс за малоценност, затова е решила да се качи най-високо от всички. Пълна е до горе с мечове, арбалети и брони (днес е Музей на старинните оръжия), сякаш всеки момент очаква нашествие. 

3. Кула Монтале (Мистериозната най-малка сестра)

Монтале е най-малката кула от XIV век. Тя е самотна, няма право на посетители и до нея се стига по горска пътека. Тя е горският отшелник, потънал в зелена тишина. Монтале е романтичният шепот на миналото, който не търси хорските очи, а съзерцава безкрайния хоризонт в гордо уединение. Монтале е интровертът на семейството. Писнало ѝ е от хора, затова е заключена за туристи и няма дори врата на приземния етаж (влизало се е само през дупка високо в стената). 

Така че, Сан Марино е сурово, каменно, драматично и невероятно красиво място. То е перфектният антидот на мързеливия и непривлекателен за нас  плажен живот долу, в Римини. И всяка капка пот по стръмните калдаръми си струваше напълно.

Снимката направих с грамаден зум от летището в Римини, просто над равнинния ландшафт наоколо, доминира Сан Марино на Монте Титано.