Та значи, продължаваме с Марта нашето епично пътуване из Западни Балкани. Право към Хърватска. .... А за началото с адвенчъра ни в Черна гора, прочетете тук:
Мария и Марта с автомобил из Западни Балкани - ЧЕРНА ГОРА
Първа спирка - Дубровник. Макар и да беше октомври, калъбълък от туристи си имаше. Притегателна сила е филма Игра на тронове. И всичко е комерсиализирано с тази тема - турове за обиколки по места, където е сниман филма, чашки, тениски, всевъзможни прахосъбирачки... Разходихме се, пихме кафе, вечеряхме, а сабале рано направихме още един тур из старата част, докато китайци, японци и американци още спинкат сладко. Дубровник, или перлата на Адриатика, има около 44000 жители и древна история. А старият му град е под егидата на Юнеско, със запазени средновековни улици и крепостни стени. Готика, ренесанс и барок са в симбиоза по фасадите на къщи, дворци, църкви.
Прането на италианците е жалко подобие на тукашното. Прани гащи са провесени на всяко подходящо или неподходящо за целта местенце. И това май е част от колорита на стария град......
Тръгваме отново на път и за няколко км преминаваме по крайбрежното шосе на Босна и Херцеговина. Спираме за обяд в градчето Неум и хапваме чудесни морски дарове и риби. Гарнитурата, както навсякъде тъдява е задушен манголд с варени картофи.
И изведнъж попадаме в царството на мандарините. Докъдето ти виждат очите са се ширнали мандаринови горички. Още от Сърбия хапвахме суперски хърватски мандарини, но чак пък такива мандаринови плантации не очаквахме. Спряхме и си купихме по едно чувалче плодове и различни сладка.
Минахме през Сплит, но имаше някакъв грамадански ремонт по центъра и нашта гугълка не можа да намери път и паркинг, и решихме да го подминем....ей това е свободното пътуване, без график и определени път и пътека.
Почти по мръкнало акостираме в Трогир, настаняваме се и хукваме на разходка. Много красиво и спокойно градче в област Далмация, със запазена веницианска архитектура, живописни улички с арт магазинчета и добри рибни ресторанти. Има сал около 14000 жители, но историческият център е под егидата на Юнеско, и се намира на нещо като остров между континента и остров Чиово. В старият град има 10 църкви и готически сгради от 13 век. Най-мащабна и впечатлаваща е Трогирската катедрала, също датираща от 13 век.
Шибеник - намира се в центъра на Адриатическото хърватско крайбрежие, там където се влива река Крка. Наблизо е и националният парк Крка. Има около 35000 жители и богато архитектурно наследство. Катедралата Св.Яков и крепостта са в списъка на Юнеско. Оттук тръгват корабчета за различни хърватски острови, но ние само се пооблизахме жално, защото нямаме време за такъв адвенчър. Този ден имахме главна цел Плитвичките езера. Така че се разходихме, обядвахме, пихме кафе на прекрасната крайбрежна алея и....скачаме в талигата.
Пътищата са перфектни, със страхотни виадукти, тунели, мостове. И с невероятни гледки надлъж и шир.
Надвечер пристигаме в района на Плитвичките езера и се настаняваме в един уникален хотел, наречен къща за гости Danica. Препоръчвам с две ръце. Уникална атмосфера, приказни гледки, автентична и вкусна храна. И на пешеходно разстояние от входа за езерата.
За вечеря хапваме превъзходен стек от риба тон, много популярен из Адриатика. Задължително гарнирани с манголд. И брутално вкусно руло с мандарини. Имаше го и на закуска отново и много му се изкефих. Ядох до насита.....
Плитвичките езера - тюркоазените очи на Хърватска. Очарованието на езерата се дължеше в този сезон и на златните краски, с които есента щедро бе обагрила горите наоколо. Най-красивия сезон....макар, че през есента водопадите са с по-малък дебит.
Дивна красота,
много падаща вода с удивителни форми, чаровни пътечки, лъкатушещи покрай водата. Корабчета за предвижване. Полудях от кеф.....
Паркът заема територията от приблизително 30 000 ха, от които 217ха се падат на езерата. Те са 16 на брой, свързани посредством 56 водопада.
Разделят се условно на Горни езера и Долни езера. Най-високо над морското равнище е „Прошанското езеро“ (639 метра), а най-ниско е „Новаковица брод“ (503 метра). Горните езера се намират в доломитската долина и са насред гъста гора. Долните езера са заобиколени само от храсти и лежат върху варовикови скали. Те са по-малки и по-плитки. Езерата черпят вода най-вече от реките „Бьела“ и „Црна риека“, които се събират в един ръкав южно от „Прошанско езеро“.
Разходката може да продължи цял ден, но ние в ранния следобед с голямо неудоволствие им помахахме за довиждане. Път ни чакаше.....
Време за кафе и десерт. Този сладкиш с вишни, нещо като щрудел, не запомних как се казва, но го опитах на различни места из страната и навсякъде беше пристрастяващо вкусен. И тръгваме в посока България.
Екшън завръщане у дома
Решихме да разделим пътя на две, като преспим в Славонски брод, току до границата със Сърбия. Сутринта тъй като нямаме вече тамошни пари куни, търсим място за закуска, където се плаща с карта. Моята карта нещо не сработи. И спираме на първата изпречила ни се бензиностанция, да заредим и пак да пробваме картата. Голяма грешка! Работи картата, но бензиностанцията беше нещо като в Дивия запад, изпаднала и пълна с едни странни мъже пушещи и пиещи кафе... Рано сабале е още. И газ до дупка..... Към Родината. Карах аз до ранния следобед, но се поуморих от шофиране и се сменихме с Марта зад волана. Бяхме някъде доста след Ниш. Чували сме за няколко добри ресторанта наоколо и осверипяло търся някой в гугъл. Летим си ний по асфалта... И изведнъж тая ми ти кола почна да пищи и да бърбори, че трябва незабавно да спрем, да отидем в сервиз, защото има повреда. Колата ми е чистак нова, не е възможно, викам си аз. Сядам аз зад волана, все пак си познавам автомобила - цялата се тресе, издава някакви пищящи сигнали, няма мощност и оная от компютъра гълчи, че трЕбе да спрем имидиатли и да повикаме помощ. Малеее, втасахме я.. За лош късмет вечерта не знам що решихме, че няма да си зареждаме телефоните, то нямаше и контакти - сал един за елцигарата на Марта. И сега и двете с Марта имахме почти издъхнали телефони. То нали в Сърбия ни роуминг, ни интернет.... Вадя от жабката документите на колата и се обаждам на Опел Асистанс, много учтиво ми обясниха че ще предупредят колегите си в Сърбия, а аз да чакам те да се свържат с мен. Помолих, ако може в Сф да ме откарат - не, не може, по закон ще ме откарат в най-близкия сервиз, а той е в Ниш. Намираме се на магистрала, след голям завой и пред нас още един, и решаваме да опитаме да се предвижим още малко напред за по-безопасно. Колата пищи, трещи, говори, айде холан, още малко и ще минем завоя и хоп, тунел, ей сегичка я вапцахме! Пред тунела не може да спрем, вътре пък ако блокира двигателя става страшно... Разгеле, препотихме се няколко пъти, но с голям зор минахме тунела с мощна тупурдия и веднага след него спряхме и то пак след завой.... От трън, та на глог! По магистралата хвърчат главно огромни тирове и баш след тунела и завоя, с никаква видимост и ние курдисани там немили недраги две лепотици с непослушни руси глАви. На всичкото отгоре, нали сме си две оригинални блондинки, не се сетихме изобщо да сложим триъгълник за предупреждение. Аз имам навика в напечени ситуации като тая, дето не иде реч за здраве и живот, да го подкарам на майтап. Марта и тя от същата кръвна група! Не се панирахме, напротив - напушва ни само на смях, попикахме се от смях. Звъни телефона някак международно, сърбите се обаждат. Ще дойдат да ме вземат с пътна помощ и ще ме върнат в сервиз на Опел в Ниш. Обаче ако дойде пътна помощ, да питам кой търсят и само ако кажат, че търсят Мария, това са нашите хора. Имало много измамници. То не за друго, но колата е в гаранция и всичко ще е безплатно, а измамниците ще ни изнудват за пари. Взе да става натопорчено.....обаче ние се хилим вече със сълзи на очи. Петък вечер е, сърбите вече пият, пеят и щракат с пръсти, кой ще дойде да ни спасява, разсъждаваме ний!.... Обаждам се на мъжа ми да тръгва към нас, почва да мръква, а ние женоря почти без телефони и заливащи се от смях. И глад ни мори, а наоколо мъртвило, но нали си имаме два чувала мандарини.... ей, толкова мандарини не бях изяла в живота си! Отдалечихме се максимално от колата, някой тир ако я забърше, поне ние да не сме наблизо. Звъни телефона - сърбина ми обяснява как е петък вечер и от сервиза /казах ли ви! - сервиза в Ниш вече повръща от запой/, отказват да ме приемат. Дали съм съгласна да ме откарат в Сф /О, Господ пак е българин!/, но по правило трябва да оставят колата в сервиз на Опел и никъде другаде. Мога ли да си уредя почти в полунощ сервиз на Опел да ме приеме? Мога, разбира се. С последни дихания на телефона организирам портиер да отключи сервиза и да оставя колата. Свързвам се със сърбина. И отпочваме да чакаме пътната помощ. Включих тел. да точи ток от колата, каквото и да се случи, нали ще ни приберат.... Сто пъти предложих на Марта да стопираме софийска кола и поне тя да се прибере. Тя обаче дружка на място, ще кибичи с мен до зори ако трябва. Междувременно напълно се стъмни, малко взе да ни хваща леко шубе, но от нас напира само мощен, жизнеутвърждаващ смях. Разгеле, пристигна пътната помощ. Много трудно качихме колата на камиончето, пак се лееше пот, щото тя на собствен ход не може, а трябва по едни две релсички тесни да я издърпа момчето връз пътната помощ, като аз съм на волана да уцелвам релсичките.....гадост голяма! Обаждам се и на мъжа ми, той тъкмо е на границата, да ни чака там. И потегляме..... Момчето спасител се оказа българин от сръбския Димитровград, ама си имал и бг паспорт. Много хубаво си похортувахме. А на границата ни чакаха и двете, Марта си тръгна, пък ние с мъжа ми продължихме до сервиза с пътната помощ. Разтоварването на багажа беше бетер цигански катун - мандарини, гащи, джапанки, сутиени, якета, вода, неразбория голяма....Щото ние в раница всяка вечер си взимахме нужните дрехи чисти, за да не сваляме куфари, а после мръсните в торби из колата ....и беше станало триста избити, един неизвлечен! Но...всичко си имаше хепиенд! Бяхме у дома!
Та, оказа се че в тая бойна бензиностанция, където заредихме рано зарана, са сипали някакво подобие на бензин. Който замърсил свещите на мойта глезена количка. Ако не беше нахакана колата с всички високотехнологични джаджи, щеше да си ни прибере без проблем. Но компютъра врещи... И то само на около 30 км от нашата граница. Викам си, след такова епично пътешествие, в което пропътувахме над 3 хиляди км, щеше да е твърде скучно да се приберем на собствен ход... Друго си е парадно връз пътна помощ!
Прочете още за нашите митарства из Западни Балкани с Марта:
Удоволствие е да те чета и да се наслаждавам на прекрасните ти снимки, Мария!
ОтговорИзтриванеУникална си!
Заразглеждах снимките по-напред и ми минава мисъл: "много цветно", е как да е иначе нали си "Цвено с пепеляшка." Зачитам и чета леко, харесвам стила ти на писане, фен съм. �� Стигам до края и пак се хиля, ей това е хубаво отношение към приключенията. А за разреждането на спомените, вярно е, аз затова всичко бързам да пиша на един дъх. После помня малко. Но твоето разредено си е отличен концентрат. Изпих на един дъх. �� Последно, Плитвичките езера ми легнаха на сърцето от преди пандемията като гледах снимки и четох в други блогове. Даже умувах как да се закараме натам с Влади. Вече гледах цени, работно време и т.н. И хоп сложиха ни катинара. Но нищо, когато отворят портите, ще ги посетим. Природата там силно ме влече. Благодаря ти за чудния разказ.
ОтговорИзтриванеЕ, чудно сте си изкарали. Обаче браво на вас, две жени сами с кола в чужди страни! А пък за екшъна ви с колата да не говорим, аз ако бях щях да се панирам здраво, ама то аз и нямам тоз кураж да тръгна така на път. Сладкодумен разказвач си!
ОтговорИзтриванеОх, възхитих се, спомних си, притесних се за вас, много се смях, и ще кажа само едно - искам пак! Били сме само в Дубровник, дай боже да видим и още от тази красива страна, макар на мен по-любима да ми остава Черна гора. Финала с разтоварването на гащите и мандарините е култов просто!
ОтговорИзтриванеЕхааа .... Страхотен сайт... 🥗 Обожавам да чета такива блогове! Разтоварват ме, от гадните новини по телевизора... Благодаря за полезната инфомация! Желая Ви успех и здраве!
ОтговорИзтриване👨🍳 Gladen - кулинарна мрежа за гладници 😋