28 септември 2018

ЕЛЗАСка вълшебна приказка, гарнирана с ризлинг.....












Вие някога попадали ли сте в приказка?
 Във вълшебна приказка...?
И аз не бях....
Но ми се случи през май в Елзас, Франция.
Почувствах се наистина героиня  от приказния свят на Андерсен, 
населявах тези необикновени къщурки, 
радвах се на играта на цветове и форми, 
подскачах като Алиса в страната на чудесата - 
изгубих се в очарователния лабиринт от малки канали и живописни улички, 
крачех в еуфория без път и посока, 
отпивах от винения елексир почти като да съм на гости на Шапкаря и Мартенския заек, 
потопих се ентусиазирано в този магичен свят 
и 
се усмихнах широко на живота.   




ЕЛЗАС - френска област на границата с Германия и Швейцария. Елзас има много интересна и драматична история, с периоди на благополучие, войни и тегоби. Едно парче земя, оказвало се ту във френска, ту в германска територия, и затова белязано с френска изтънченост и финес, но и обогатено с немска архитектура, култура и кулинария. Къщите в Елзас са с автентично запазена в годините немска визия, но по френски искрящи от цветя и елегантност.



Белият винен път на Елзас /"Route des Vins"/ - датиращ още от 1953 година, един от най-старите винени пътища, но със сигурност и един от най-красивите, най-омайните, най-вкусните....Това са около 100 км, простиращи се от Страсбург до Мюлуз на юг. Сто км, виещи се в безкрайни лозови масиви, с шеметно красиви приказни села и невероятни винарски изби. 
А виното на Елзас, ах виното.....
Доминират немски сортове - ризлинг, гевюрцтраминер, пино гри, силванер, мускат.
По принцип не съм фен на белите вина, но елзаския ризлинг стана моят изключителен фаворит сред тях. Невероятен букет със свежи нюанси, деликатен аромат, елегантен профил и послевкус, който опиянява с пищност и завършеност. Исках да си остана в някое село завинаги, с чаша вино в ръка.....Ризлингът се затваря задължително в издължена Flute бутилка. В ресторантите се поръчва наливно вино, разбира се, което поднасят в красива каничка, перфектно изстудено и винаги /ама винаги!/ и навсякъде в супер елегантни чашки със издължено столче в зелено. Традиция! И класа....много симпатична!












Много ми хареса и Гевюрцтраминера, който със своя сладникав послевкус и богат плодов аромат е перфектната компания на така популярния там гъши дроб, а и на плато от френски сирена.





В Елзас се произвежда и супер качествено пенливо вино CREMANT - то се прави по същата технология като това в Шампан, има високо качество с респектиращ вкус, но пък цената му е в пъти по-евтина от това на шампанското. Обичайно креманите се правят от шардоне и пино ноар, но има и доста смели купажи от повече елзаски сортове. Креманта ми допадна много, жалко че тук не се намира никъде. Бих започвала деня с чаша Кремант....като аристократ или дегенерат, отгатнете сами!



В Елзас тачат изключително много щъркелите - те са нещо като емблема на града. Навсякъде по врати и прозорци е украсено с фигури на щъркели, те красят чинии, готварски престилки, чаши и всякакви аксесоари за армаган от Елзас. А по покриви и комини има стотици гнезда на семейства пернати. На места хората поставят стари дървени колела от каруца, за да е по-лесно на щъркелите да си свият гнездо, както е на тази снимка: 




КОЛМАР - "Столицата на елзаските вина", с елегантни полудървени къщи с пищни фасади във всички цветове на дъгата, разкошни павирани улички с изобилие от цветя. Основан в 9 век, но запазил своя автентичен облик и до днес. Град - архитектурно наследство. С малко над 70 хил. жители.
Малката Венеция - квартал, през който се вие романтично малък канал с  романтични гонодоли и отразяващите се във водата цветни къщи.....Каналите са свързани с р.Ил, а тя пък свързва Колмар с р. Рейн.
Колмар се намира на около час път с кола от летището Мюлуз-Базел. Той е много подходящ за базово настаняване и обиколка с лъчове до всички селища в района. Колмар е на около час път /73 км/ и от Страсбург, столицата на Елзас. А елзаските перли - Егуишем, Риквир, Кайзерсберг и десетки други китни селца са на минути разстояние с кола. Който е шофьор обаче хич, ама хич не е на далавера - пиенето на вино тук е част от ежедневието, някаква необходимост - нещо като дишането.
Вървя си по кокетните улички на Колмар и си мисля - Защо, по дяволите, някои хора са имали късмета да се родят в този романтичен рай? А аз в българско Горно-нанадолнище.....?
В Колмар, а и в цялата област, се правят едни от най-красивите и пищни Коледни базари не само във Франция, но и в Европа. Като видях как е украсен пролетно града със сърца, щъркели, цветя, птици и каквото там е родила фантазията им, представям си каква празнична и вълшебна феерия е по Коледа. Но, за жалост, Wizair спряха полетите си до тази дестинация.
Колмар е дом на много винарни, много уникални църкви - готическата катедрала Св.Мартин и Доминиканската са задължителни спирки,, семпли паркове, страхотни бистра и ресторанти,  а също и къщата музей на Бартолди, сътворил Статуята на свободата в Америка. А гордоста на местните с този факт е видна навсякъде:




















































Пазарът в Колмар -много интересен закрит пазар в центъра на старата част на града, като самата сграда също е архитектурен шедьовър.



Старинно и модерно в симбиоза:



Ribeauvillé - разположен в подножието на планината Вогес, частично заобиколен от древни стени, със живописни средновековни къщи в изобилие и две стари готически църкви - на Свети Антоан и Свети Аугустин. А наоколо, накъдето и да погледнеш - море от лозови масиви, подредени, натъкмени, обработвани с любов и надежда за отплата с уникално вино. Градът е част от "Route des Vins".




















 Eguisheim - намира се на 8 км от Колмар, на южния излаз от града. Нарежда се сред "Най-красивите села на Франция" от 2003 година насам, а през 2013 г. е спечелило титлата "любимо село на французите". Това е невероятно  средновековно селище, което въпреки скромния си размер веднага ти ляга на сърцето. Неповторима архитектура, богата палитра от цветя в буен цъфтеж, автентичен чар, страхотни барове и ресторанти, десетки винарски изби и опияняваща
 атмосфера - и от архитектурен ансамбъл, и от пивко вино. Селото е построено около своя замък в няколко концентрични кръга със запазени колоритни къщи, фонтани, църкви, а наоколо лозя, лозя, и за разкош пак лозя....

































Kaysersberg - бивш имперски град със скромни размери, с важна стратегическа роля във войните в Лотарингия, има си и своя имперски дворец, от която кула след 100те стълби се открива прекрасна гледка.
 Тук, в един от хотелите в града, преди време се самоуби Антъни Бурдейн. Не ми побира ума какво трябва да ти е на душата и в главата, за да сложиш край на живота си точно в това приказно местенце, което само по себе си е жизнеутвърждаващо и радостно ....Още повече по-странно става, ако имаш най-прекрасната и интересна професия на света - да пътуваш и разказваш за храна! Както и да е....това е Кайзерсберг в няколко фотоса:








На всички места, които посетихме цветята по улици и площади бяха засяти в каменни или дървени кашпи, никъде не срещнах пластмаса и ерзац материали. Класа....отново много симпатична!




Riquewihr - за мен това си е едно от елзаските бижута, заедно с Егуишем. Много старинен град с къщи, построени почти една връз друга още през 15-18 век. и запазени в едно изключително архитектурно цяло. Типичната елзаска къща достига тук най-престижното си изражение с дървените греди, полихромни цветове, прозорци с ореол, вътрешни китни дворчета, уксрасени с фонтани и кладенци. Отбранителната Dolder Tower /бивш защитен шлюз от 13ти век/ доминира в пейзажа на града. Тук се правят едни от най-добрите вина на Елзас. Имах чувството, че всяка къща е винарна с дегустационна зала. Една от перлите обаче е винарната HUGEL с отличителните си яркожълти етикети.
Тук празнувах своя рожден ден, който се превърна в хедонистичен празник с  изкусително вкусна храна и омайно вино, един спомен закътан в сърцето ми завинаги...Благодаря ти, Косьо!


















ХРАНАТА на Елзас - и тя носи в себе си немските кулинарни традиции и вкусове, но съчетани с щипка френски финес. 
В Риквир за пръв път опитах жабешки бутчета в специализиран ресторант за жабешки вкусотии в разнообразни вариации и останах очарована от тези, задушени с чесън, масло и магданоз. И поляти с много ризлинг...разкош!  





Емблемата на елзаската кулинария, заимствана от немския Зауеркраут е 
ШУКРУТ / choucroute/ - грубичко, селско ястие от кисело зеле, наденички, шунка, бекон, свинско месо и картофи. Много засищащо ястие, с много месо и определено пиещо много вино. Опитахме и шукрут с патешко конфи, и то ми допадна много повече.




ТАРТ ФЛАМБЕ / tarte flambee/ е също омешано с немски корени от тамошният Фламкухен. Тук обаче ми хареса много повече, вариациите на добавките са разни и разнообразни, но традиционният тарт фламбе е със сирене Мюнстер и лук. Това си е нещо като пица с много тънко тесто и различни добавки, като базисните са сирене, лук и шунка.




Сиренето Мюнстер е традиционно елзаско сирене, произвеждащо се в цял Елзас,но родното място е едноименното селище Мюнстер. Води се едно от най-най-миризливите френски сирена, меко и топящо се в устата и чудно за компания на чаша или направо бутилка Ризлинг или Гевюрцтраминер.




Казват, че французи от всички краища на страната идват в Елзас, за да хапват Фоа гра/патешки дроб/. Сервира се или на скара с някакво сладко, или като пастет, който финно се полага върху препечена филия, но в никакъв случай не се намазва върху нея - такова "свещенодействие" би било обидно за всеки уважаващ себе си френски гурман.



GALETTES DE SARRASIN - това е палачинка от елда, родом от област Бретан. Но в Колмар имаше ресторант, в който сервираха цяла вселена от галети с елда - солени с риба, сирена, шунка, зеленчуци, а също и сладки, но всичките невероятно вкусни.




 Охлюви - удавени в масло, чесън и естрагон! Божествени! Но се харчат почти по 1 евро парчето, а и са доста миниатюрни....направих си сметката, че като завали дъжд и запълзят охлювите в нашата градина, и то тлъсти и в огромно изобилие, ами направо си  стъпваме върху банкноти от по няколко евро и ги мачкаме, мачкаме банкнотите..... Ама айде де, будали сме си!






И тук, като в Германия, триумфира Негово Величество БРЕТЦЕЛЪТ, в който аз съм влюбена завинаги. За мен, току-що изваден от фурната топъл и хрупкав бретцел, намазан по средата с масло, е....истински кулинарен празник, макар да е нещо тъй простичко.





Киш Лорен също е роден тук, в област Елзас и Лорен.





Шукрут, галет, фоа гра, терини, кишове, колбаси, бекон, наденички, тарт фламбе, хрупкави франзели и бретцели, миризливо сирене мюнстер, пухкави кроасани, вълшебни сладкиши, милфьой......
всичко полято с много Ризлинг, Гевюрцтраминер и Креман. 
И всичко това на фона на приказните декори на Елзас.....
Истински панаир за душата, 
това е Елзас!  





4 коментара:

  1. Сладкодумка! Завъртя ми главата с толкова много красота!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотноооо!!! Истинска наслада ми донесе, Мария мила!

    ОтговорИзтриване
  3. По едни места и почти по едно и също време сме ходили, ама ти ги разказваш по-добре от мен :)
    Елзас е чудесен!

    ОтговорИзтриване
  4. О, ти ли не си била в приказка:)? Ти си винаги в приказка, Мария - все откриваш най-красивите и интересни места, и ги разказваш и показваш приказно. Твоя блог ми е най-любим за виртуални пътешествия...
    Елзас - толкова пъстрота, отива ти - на душевността!
    Благодаря за разходката!

    ОтговорИзтриване