ЧИНКУЕ ТЕРРЕ / CINQUE TERRE / - красивия цветен гоблен на Лигурия, Италия

Риомаджоре

Вернаца

Манарола

Бре-е-е-е, тъкмо бях кахърна,

 че вече не мога да се влюбвам, 

щото да ти пърха сърчицето, 

пронизано от любовни трели си е готино нещо, нали?....

И...  преди има-няма  година, 

както си живеех споко  в постния семеен бульон и-и-и....
 опалянка..,

  затънах до гуша в разтърсващ любовен роман. 

Един слънчев ден, с нищо необещаващ бурни гръмотевични влюбвания,

 се появи  една миниатюрна снимчица в клюкарника, наречен ФБ и аз имидиатли,

 ама от пръв поглед, се влюбих до уши! 

Оле... искам го беее, 

искам и аз да го опозная така по-отблизо, дет се вика, 

да  се порадвам на живописните  му извивки, о - yes!...,

да се изгубя в прегръдката му, о - да,

да усетя пулсиращото му сърце, Oh my God!...., 

 да се опиянявам от красивия му колорит, о-yes!,

 да се докосна до ъ-ъ... чара му, бе!  ....

искам го, искам го !...  

О,  боже - ама вие кво си помислихте....
че съм някоя еротоманка на средна възраст, 
неееее.... 
това не беше някой снажен левент....

отдавна ми е  минал мерака по таквиз субекти....

а и с моя благоверен си живеем дружно и щастливо!  

Снимката беше на красиви цветни къщурки, 
накацали по стръмни баири, 

а наоколо безбрежно синьо море,  

и рошав розов залез, 

и нереално тюркоазено небе, 

захлупило тоз бонбонен пейзаж........:

снимката от ФБ  с  неизвестне автор

....обаче обекта на моя плам нямаше име, просто снимка! 

Еха, "огън  от любов, най-красивия пожар"... изпепели ме, ви казвам, 

 затерзах се аз къде ще да е туй място,

 снимката беше тъй силно напудрена и гримирана, 
а аз исках да го видя натюрлих, 

без грим, без компютърна намеса,

в истинския  му вид.....

и не щеш ли, след време - отново мернах подобна снимка, 

но този път вече обекта си имаше   име - 

ЧИНКУЕ ТЕРРЕ / CINQUE TERRE /....

Аууу, ама то и името му красиво, бе!

Ей, пощръклях, ви казвам,  полудях да тършувам  из нета, 

да разбера къде аджеба се намира - 

ама разбира се, как къде - в Италия.....

и как се стига до там, и бла-бла подробности...

Риомаджоре

Пътуването ни до  Тоскана
 /моите пътеписи за ТОСКАНА -прочетете ТУК/ 
беше  добър повод  да се отклоним малко и да посетим и Чинкуе Терре. Първа среща - всичко прочетено и видяно беше вярно...

Риомаджоре

Магически места с неподправена красота,
естествено пресечена от скалите крайбрежна ивица,
къщи с пастелни цветове,
които драматично се отразяват в синьо-зелените води на Лигурийско море,
пищна и ефектна природна картина със Средиземноморски почерк.....
Тук трите елемента
земя, вода и въздух,
 съжителстват в идеална хармония,
създавайки един уникален поглед към света и
едни от най-очарователните пейзажи на Италия.

Риомаджоре

Чикуе Терре / буквално - петте земи/  е национален парк и група от 5 села - Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтероссо ал Маре, които са включени в Световното наследство на ЮНЕСКО от 1997 г., заради запазеният им автентичен вид и красива природа. Те се намират в област Лигурия и са част от " Италианската Ривиера". Ландшафта е разкошно съчетание между море и планина, защото планинските масиви наоколо са част от Апенините, или както ги наричат италианците ALPI  APUANE.
По всички сайтове препоръчваха да не се пътува до там с кола, защото пътят бил ужасно труден, виещ се по скалите над бурното море, а и в повечето села не може да се влезе с кола. Аз обаче намерих хотел с паркинг в първото село  Риомаджоре, и решихме да рискуваме - бяхме рентвали едно Фиатче Панда от летището, което по завоите на    Тоскана се държа отлично, количката си беше фурия....А, пътя ли? - тия дето са писали по сайтовете си личи, че не са били в Бг, че то асфалта беше от мазен по мазен, без ни една дупчица.... е, малко завои имало...ама какво е това в сравнение с всекидневния сървайвър по нашенските пътища, надупчени както мишок е наръфал сиренце! А това беше просто едно живописно и криволичещо пътче за има-няма 15-тина км от град Ла Специя.....и сме в Риомаджоре пред нашия хотел. Сега, то на това място хотелите не са баш хотели - повечето са нещо като къщи за гости, или семеен хотел, тук просто не се продава и не се строи нищо и няма как да се издигне мастодонт от голяма хотелска верига. Условията са скромни, но от сърце....Тук вече зарязахме колата и  през цялото време се движехме пеш, с влак или с корабче. Така че обиколихме селата и околностите по всичките възможни начини....

Риомаджоре

РИОМАДЖОРЕ - типичните  къщи с цветни фасади и покриви с каменни плочи, са   накацали в  долината между два срещуположни хълма. Историческите следи за селото  датират от 1239 година, а днес то има население около 1700 души. Първата ни разходка беше от нашия хотел до пристанището по единствената главна улица Виа Коломбо, под която пък тече бурна река, укротена в специално корито и   вливаща се в морето:

главната улица Виа Коломбо на село Риомаджоре - в средата

отдолу под тунела на влака се влива реката в морето....

Страхотен баир си е самото село, докато слезем до пристанището пуфтяхме като парни локомотиви, хем се водим парчета планинари.....От този момент започнахме да  си носим резервни  тениски  в раничките, за преобличане - толкоз пот  съм проливала единствено по наште високи сини  планини, да ви призная....Последната вечер имахме следната сцена - вървиме си ние нагоре по баира, едва-едва се влачим след дългия и уморителен ден....Зад нас една мадонна на преклонна възраст, демек баба италиано, подбра мъжа си от някакво кръчме, върви след него и гълчи нещо от сорта, че перке ти мъжо не се прибра ин темпо, бре...перке не телефонато, ами така ме притеснивато молто....Стареца, клатушкайки се, развеселен, се оправдава, че видял един амико на ферматата, демек спирката, и нещо се заиграли с чаши ди вино и нещо било окупато, каквото и да значи това, и той молто скузи, че не телефонато.....Тази тирада се повтори сто пъти, като жената се спираше и се жалваше на всички съседи от закъснелия си и почерпан  съпруг, с глас ехтящ чак до другото село, а стареца пък се оправдаваше, овесил нос...Ние, заливайки се от смях, стигнахме до нашия хотел напълно изтощени, изплезили езици, и не можехме и дума да отроним, а те продължиха още нагоре, като припкаха кат жребчета и бълваха по сто думи в минута.....Ей това е тренинга, тия ще си живеят тук с орлите....То и аз живея на баир - не, направо в планината  над Сф живея, ама не слизам от колата, все пак мащабите тук са други ......Пък и ако се спусна надолу към столицата пеша, подозирам, че бих могла кат една лоена топка  да се търку-у-у-лна и да спра право пред НДК....

част от "пътеката на любовта"

Иначе  - дивна красота .....Има много и дълги пътеки за трекинг - бяха се стекли хора от цял свят за такъв туризъм....Ние ходехме по най-леките, защото нямахме екипировка. А пътеката наречена   VIA DELL" AMORE ,   между Риомаджоре и Манарола, която е издълбана в самите скали над морето, и която е дълга около 2 км, някои хора наричат най-красивия маршрут за разходка в света. Тя е  и е част от друга 35 км пътека между 5-те села, известна като  Sentiero Azzurro /синя пътека/.  Но, за наш лош късмет, "пътеката на любовта"  беше в ремонт в по-голямата си част, но ние това си го знаехме.... Тя е   затворена от 25 окт 2011 година, когато тук е имало  огромни свлачища, които са взели 9 жертви и са нанесли  големи щети и в 5-те села.

част от "пътеката на любовта"

Това са къщичките, накацали като детско лего по баирите и направо в лозята....

Тук хората се препитават  с туризъм, риболов, лозарство и винарство. Е, разбира се, при това ширнало се море, тук процъфтява риболова, като в региона се произвежда и небезизвестната по цял свят Аншоа в сол от Монтероссо. Туризма пък   бележи  подем през последните години. А с построяването на влак преди доста  години, свързващ петте села с Генуа и Ла Специя, големите градове наоколо, селата вече са напълно достъпни.  Другото препитание е отглеждането на лозя и производството на бяло сухо  вино Чинкуе Терре. Произвежда се и десертното вино Sciaccetra - от специални сортове грозде за стафиди,  с кехлибарено-златист цвят и аромат на кайсия и акация. То е  уникално вино за района  и държи висока цена.   В района се отглеждат и много кедрови ядки и тук е родината на вездесъщото в италианската кухня Песто Дженовезе. Още с пристигането ни, се впечатлих, че сливите и ябълките едва цъфтяха, а лимоните и портокалите вече бяха за бране. Попитах нашия хотелиер и той ми обясни, че това е първата реколта на цитрусите, после през есента ще има и втора. Тук видях  толкова много лимони, портокали, грейпфрути, мандарини.....и толкова мармалади и ликьори от тях, цяло  цитрусово царство! Отглеждат се също и маслини, произвежда се и чудесен мед. 

Ето ги и лозята, те са навсякъде наоколо...Тука братче е голям чанч - не е боднеш пръчка, пиеш вино....труд голям пада! Ако аз трябваше да произведа бутилка вино от тези лозя, сигурно щях да я продавам за кюлче злато.....А всъщност виното им е прекрасно и на много прилична и достъпна цена!

Долу, до пристанището, във всяко от петте села има жп гара, влака стига за около 15 минутки от първото до петото село, минавайки обаче през  много сериозни тунели. Егати, ако в Бг имахме таквоз село - то така щеше да си остане забравено от хората и Бога, без път, вода и прочие удобства,  пък камо ли влак.....

влака с гарата в Риомаджоре, а отгоре се виждат и виедуктите на пътя за коли

пиаца и църква - типично по италиански......

уличка в Риомаджоре

МАНАРОЛА - на мен най-много  ми хареса...нали това беше и обекта от снимката!.....В действителност е още по-красиво, истинско, шарено и изумително на мръкване, когато всяка секунда селцето сменя цветовете си....

Абе явно и други бяха налапали въдицата здраво, като мен - беше пълно с всякакви люде от всевъзможни националности, помъкнали тежкото фото-въоръжение, като на Санторини - 

/моите пътеписи за САНТОРИНИ - прочетете ТУК/ 

и чакащи танца на цветовете на Манарола....

Точно на залез обаче, отнякъде се дотътриха облаци и прекъснаха колоритното шоу на природата.

КОРНИЛИЯ -  това селце изглежда като  недокоснато от времето. То единствено няма пряк излаз на морето, а е кацнало на носа на хълм от скални тераси на 100 м надм. височина.

Така се случи, че дойдохме тук точно след като обядвахме....и след излапаните  антипасти, примо и секондо,  и излочени  две кани вино, дето ни се въртяха в тумбака и надигаха врява, как човек да се изкатери по тия стръмнотии, па и на 100 м. надм. височина.....голям зор беше!  Иначе хората са направили удобни стълби с 368 стъпала, дето нямат  край.... По тях слязохме, но на качване  ние минахме по друг, по-тежък път, щото ...обичаме да се чанчим! Е, само едно ме успокояваше - че не ни е тук хотела, щото ей тогава вече  тотално и безвъзвратно щеше да ни се разкаже играта отвсякъде.... ....

368 стъпала към гарата и  железницата

ВЕРНАЦА - води се най - красивото и най -уникалното село....създадено още в 1080 година. Днес има 1000 жители.

Църквата Санта Маргарита на пиаца Маркони, точно на брега

Замъка Дория- черната кула на върха построен 15 век, като наблюдателна  кула

Тук пък станахме свидетели как се изнасяха някакви отпадъци, може би строителни, с хеликоптер от тази площадка до замъка, до отсрещния баир, където на пътя чакаше камион, на който се товареха чувалите....

Изръшкахме го надлъж и шир това село....и хапвахме, и пийвахме често, често - за отмора! Ама то да седнеш ей тук и да се любуваш на пейзажа си е част от преживяването!

светилището Мадона ди Реджо, на половин час по стръмен път над Вернаца

пиаца Маркони

Прането на Италия - то е задължителен аксесоар към градския дизайн  във всяко италианско населено място. И нито дразни, нито отблъсква, перфектно някак се вписва в картинката.... И като че ли вече свикнах да гледам как се ветреят прани гащи над Гранд канале във  ВЕНЕЦИЯ , или по потайните улички на  ВЕРОНА, САН ДЖИМИНЯНО или ФЛОРЕНЦИЯ....А тук пък, прането просто допълваше и се сливаше с колоритния пейзаж.

А на самото пристанище открихме една кръчмичка, където ядохме най-най-прекрасната италианска и морска храна....полята с перфектното бяло вино на региона....Тук хапвахме няколко пъти и всичко, което опитахме беше забележително на вкус. Сервитьора, ненатрапчиво учтив, на второто ни идване ни попита от къде сме и знаеше къде е Бг, коя е столицата ни и това страхотно ни изкефи. Защото обичайно като кажем, че сме от Бг, винаги ни казват - " А, да знаем, знаем - Букурещ ......."

Тези антипасти - салати и хапки, са с октопод, скариди, аншоа, миди, сьомга, маслинена паста....направих ги в къщи вече няколко пъти и ще ви разкажа и рецептите някой ден....

невероятно вкусни антипасти от различни салати с морски дарове и риба

най-вкусните спагети Фрути ди маре

Талиатели  фунги порчини / с манатарки/

позорния финал...!

Другите типични за Чинкуе Терре храни са

- фокача с брашно от нахут Farinata

-  пастата Trofie al pesto, паста -спирали, овкусена с песто, божествена...често към соса от песто  се добавят картофи и зелен фасул.

Таверна дел  капитано

МОНТЕРОССО АЛ МАРЕ - най-модернизираното място, с повече хотели, плажове и население от около 1500 жители.

За природата какво да кажа  - господ  давал, давал с пълни шепи, макар че, в началото на април все още не се беше разлистила и надиплила в цялата си красота ....

Последния ден обиколихме селата и с корабче. Предишните дни имаше много бурни вълни и не успяхме да се повозим, но казах на благоверния, че не си тръгвам, без да съм видяла селата и откъм водата....мъжа ми сигурно се е зарадвал, че ще си остана заточена тук в тия села, ама нали Господ е българин, и това се уреди....

Риомаджоре от корабчето

Риомаджоре

Е, и тук имаше тежка фото-артилерия.....абе направо кино-артилерия:

Манарола

Корнилия

Вернаца

Вернаца

Монтероссо ал Маре

Знаете ли, не съм ревнива,

 затова можете и вие да се влюбите в това място, нямам нищо против!

 Уау, я гледай, някой ми изпратил картичка..... 

лилави лавандулови полета......

опалянка, 

ама що така ми се разтуптя сърцето бе......?!......

Вернаца

Манарола

Вернаца