Откакто ни се услади Патицата по Пекински , все търся нови предизвикателства с патки....Тази рецепта намерих в сайта на телевизия Фиеста, предложението е на Жак Пепен - доста е пипкава рецептата, но пък...струва си всяка минута усилие, висша френска кулинария, сещате се.....Съвсем леко някои неща поизмених, защото имаше прекалено много масло и пържене за моите възможности. И беше от цяла патица, разрязана на 4 порции. Аз направих 4 бутчета и смятам, че това е по-удачният вариант. Нали знаете на какво се осланя френската кухня- масло, масло и пак масло.....Всъщност и печени киселици да изпържа хубавичко в бол масло- и те ще станат вкусни! Но тези бутчета станаха не просто вкусни, а превъзходни.....!
4 патешки бутчета -има ги вече в повечето големи вериги магазини
сол, пипер
1 кг. сладки картофи
масло
½ кг. лукчета дребнички
За соса:
¼ ч.ч. кафява захар
¼ ч.ч. винен оцет
патешки бульон
1 с.л. мед
сол, пипер
1 ч.л. нишесте
За бульона:
един патешки фенер, перфектен е за случая
2 моркова
1 глава лук
мащерка
дафинов лист
Приготвяне:
1.Изрязвам мазните кожички около бутчетата и ги запържвам без мазнина- те стават като хрупкави пръжки по-късно....Нужен ви е много голям и дълбок тиган с капак.
2.Във вряща вода /около литър, така че като ври да остане една чаена чаша бульон/ поставям фенера, а по-късно моркови, лук, мащерка и дафинов лист. Оставям ги за 3-4 часа, след което прецеждам бульона.
3.Овкусявам четирите бутчета със сол и черен пипер, нарязвам откъм кожичката на малки квадратчета, за да излиза мазнината по-лесно, и ги слагам в тигана с пръжките.
Оставям месото да се пържи 20 минути с кожичката надолу. После го обръщам, намалям максимално огъня и покривам тигана, за да се задуши месото. Пържи се още 40 минути.
4. Докато се пържи месото, приготвям картофите. Варя ги в студена вода, а когато тя кипне, изгасвам огъня и ги оставям за 4-5 минути в кипящата вода. Така остават полусварени.
Обелвам ги и ги нарязвам на дебели шайби.
Овкусявам с пипер и сол .по рецепта се пържеха в мед и масло, но аз ги изпекох в тавичка с малко масло, но без мед, защото те и без това са си много сладки.
5. В силно загрята мазнина запържвам целите глави лук, на които прибавям малко сол, захар и масло.
Захлупвам ги и щом омекнат, махам капака и намалям огъня.
Останалата течност ще се изпари, а захарта и маслото ще се карамелизират.
6. Приготвям си и соса.Сипвам четвърт чаша винен оцет в загрят тиган.
Прибавям захарта и оставям да заври.
Щом започне да се карамелизира, изливам вътре бульона от патешкия фенер.
Добавям лъжица мед и лъжица нишесте, което е разтворено предварително в малко вода.
Сипвам щипка сол и черен пипер и оставям соса да се сгъсти.
Така трябва да си организирате нещата, че всичко да е готово, когато са задушени напълно бутчетата. Трябва да се сервират веднага, топли. Сервирах в голяма чиния бутчетата, а около тях карамелизираните лукчета и сладките картофи. соса сервирарах отделно в сосиера. Знаете си, че една бутилка вино с високо качество ще е задължителна....моето беше най-доброто от Староселската изба - MILEZIM.
време за усмивки и сълзи дори !
Време да откриеш себе си! Време да се радваш на света около теб! За да имаш време да обичаш и бъдеш обичана!
За да имаш всичкото време на света да бъдеш щастлива!
Обичаме те, мила Мирона!
И както винаги, в такива дни ме налазват поредица от спомени и случки...
Още нейното раждане започна с комедия на ситуацията, това е една много забавна, но твърде дълга история.... И после, още на 2 годинки ни вкара в един доста драматично-смешен филм.... Тогава аз работех в телевизията и през седмицата детето живееше при родителите на мъжа ми. Ние с него сме с доста колоритен речник, плещим си свободно пред децата, като предварително съм обяснила, че думите биват добри и лоши - добрите думи, използваме да общуваме с хората, а лошите просто си ги знаем и пазим в нашето си депо. Та по онова време даваха един френски сериал. Аз много харесвах артиста, който изпълняваше главната роля. И с мъжа ми непрестанно се майтапехме на тази тема - как съм готова да прегреша с него, как ще замина при него във Франция, и понеже пък той живеел в Америка -ще замина и отвъд океана даже с него, разни пикантерии също ...абе чешим си езиците, нали знаете! Отиваме ние в петък вечерта да си вземем отрочето, а свекър и свекърва ми помръкнали. Отиваме в неделя вечерта да я водим при тях отново - положението още по-драматично, спрели са да дишат...Минава седмица, две, нещо става с тия хора - въпреки безусловната си обич към нас, по всичко личеше, че нещо жестоко ги мъчи. Като ни видят на вратата и очите им насълзени....Чак седмици след това, набраха кураж да поговорят с нас, и през сълзи ни признаха как Мирето им разказала, че аз съм влюбена във французин, че най-напред ще замина при него във Франция, но после чак в Америка, че тати е съгласен и се майтапи с това, само не ми дава да си взема детето с мен ....ни думичка за телевизионния сериал...Оказа се, че това нашето момиченце, което като малка беше голямо лапацало и не спираше да бърбори, в момента, в който я оставим при баба и дядо, започва да бръщолеви всичко що е чула у дома от нашите майтапи, разни врели-некипели, украсени, натруфени и преекспонирани от детската й фантазия, и хората й се вързали, то и тя самата си е вярвала, де.... И милите наистина решили, че аз ще напусна единствения им син, ще взема единствената им внучка и ще се отправя да гоня Михаля нейде по света...В началото се сконфузихме, после се смяхме от сърце, като им обяснихме недоразумението....Но дори и след този случай продължихме да дрънкаме всякакви глупотевини пред нея....
Когато тя беше на 4 годинки, мъжа ми беше запленен от Мишел Пфайфър и все за нея си мечтаеше.... Гледаме семейно "Крамър срещу Крамър", /в който изобщо не играе Пфайфърката, разбира се!/ но след филма, Мирето, впечатлена от фабулата за развода и явно решила,че това се случва неизбежно на всяко семейство, се обръща съвсем сериозно към баща си - "Татун, може ли ако се разведете с мама, да не се жениш за Мишел Пфайфър, а за Мадона, защото тя умее да пее и танцува, и повече ми харесва!" Смях в залата, ама мъжа ми обеща тържествено, де! Пък аз изявих желание, при подобен развой на нещата, да се омъжа за моя любимец Джак Никълсън, ако може...
Мирето вече е на 10, тъкмо сме се преместили в къщата ни в Драгалевци, а срещу нас живеят едни готини съседи - аз много харесвах комшията, а мъжа ми дъщеря му...та идва комшийката на вратата, носи един букет магданоз от техният двор и ни кани на гости - welcome party, сещате се. А като си замина комшийката, Мирето анализира - "Мамо, ако знаеше тази леличка какво говориш за мъжа й, а тати за дъщеря й, сигурно нямаше да ти донесе никакъв магданоз!".....Е, комшиите излязоха сладури и често си пием виното с тях.
И накрая да си поздравя детето с любим кадър от любим филм - тя често обича да се разхожда точно на това място в Notting Hill, но все не се сблъсква с Хю Грант.....
"В продължение на повече от едно хилядолетие ВЕНЕЦИЯ се е откроявала сред дръжавите, като единствена по рода си - полуизточна, полузападна, полусуша, полуморе, раздвоена между Римската и Византийската империя, между християнството и исляма, с един крак в Европа, с другия потопена в съкровищата на Азия. Тя нарича себе си СЕРЕНИСИМА, кипри се в златни одежди и дори въвежда свой собствен календар, според който годината начева на 1 март, а денят почва от вечерта. Самотната й горделивост, вдъхвана от сигурността на лагуната, е придавала на старите венецианци странно усещане за уединение. И докато великолепието и благоденствието на републиката нараства, докато политическите им артерии укрепват, а зашеметяващият приток от плячка обогатява палатите и църквите им, Венеция все повече се обгръща с тайнственост и вълшебство. В представите на света тя се превръща в нещо средно между игра на природата и вълшебна приказка......."
Джеймс Морис
"Светът на Венеция"
Какво чакате....?
Изберете си най-красивата маска,
за да не прозират сърцата ни,
и да се разходим из потайностите на Венеция:
Е, ще се поразходим, но..... друг път! За днес - толкова......
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван.
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита.
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки.
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре. стиховете са на Калин Донков
И невероятната и красива песен на ФСБ по този текст:
