Е, спомнихте ли си разказа на
О"Хенри, казва се
Пролетно меню...Добре, ще ви припомня малко......
Сара - младо момиче, което си изкарва прехраната, пишейки на машина менюто на ресторант.
Уолтър - нейният любим, млад фермер.
Сара е сменила квартирата си и ....
" От две седмици нямаше писмо от Уолтър, а следващото ястие в лИстата на менюто беше радика, с някакво яйце - но по дяволите яйцето! - радиката, с чийто златисти цветове Уолтър бе увенчал главата на своята царица на любовта и бъдеща булка, радиката, предвестницата на пролетта и Сарина мъка на мъките, която й напомняше за щастливите й дни."
Сара, преглъщайки сълзите си, разсеяно опипва клавишите, а умът и сърцето й са все там, на ливадата при любимия....
......................................................
А вечерта, някой похлопва на вратата на Сара и на прага й стои Уолтър.
"На лицето на младия фермер засия пролетна усмивка.
- Тази вечер влязох случайно в съседния ресторант - обясни той - По това време на годината обичам да хапна някакъв зеленчук. Започнах да преглеждам красиво написаната лИста. И когато стигнах под зелето, обърнах се и повиках с цяло гърло съдържателя. Той ми каза къде живееш.
- Да, под зелето следва радиката...- въздъхна щастливо Сара.
- Това халтаво главно У на машината ти, което изскача над реда, ще го позная и на другия край на света - каза Уолтър.
- Че къде има У в радика ? - учуди се Сара.
Младият човек извади от джоба си лИстата с менюто и й посочи един ред.
Сара позна в тази лИста, първата, която бе написала следобед. В горния десен ъгъл, гдето бе капнала една сълза, все още личеше лъчеобразно петно. Но там, гдето би трябвало да се чете името на полското цвете, неотлъчния спомен за неговите златисти цветове бе накарал пръстите да начукат странно съчетание.
Между червеното зеле и пълнените зелени чушки се четеше:
"МИЛИЧЪК УОЛТЪР,
С ТВЪРДО СВАРЕНО ЯЙЦЕ."
........................................................
Та, за пръв път разгърнах сборника с разкази на
О"Хенри преди повече от 30 години / гадост !! - как звучи само/. Дали защото съм била в крехката тийн-възраст, но този разказ така ме е впечатлил, че дойде ли пролет, винаги се сещам за него, но пък не само заради него, чест гост на трапезата ни е и
радиката- просто обичаме всякакви зелении..
Ама чели ли сте по -образно и красиво описание за
радиката, или простичкото наше
глухарче...?
"...малкият сърцат вестоносец от полята с грубата зелена куртка и скромен вид....лъвския зъб, както го наричат френските готвачи. Разцъфтял, сплетен на венец около кафявите коси на момичето, той е пръв помощник на любовта; а млад, още гол и неразцъфнал, той отива в тенджерата, за да предаде вест от своята върховна повелителка- пролетта."
Но......няма да свърша с изтезанието ви до тук......хи-хи! Защото....
Спомням си и още една история, свързана с О"Хенри....
Тя, моя позната, красива и умна девойка.
Той, галеник на съдбата, красавец от заможно за соца семейство.
Действието се развива в дома му.
Тя, захласната от невероятно богатата библиотека, иска да погледне разказите на О"Хенри.
Той,завалията, напълно объркан и неразбиращ за ЩО иде реч, й подава роман на Хемингуей, все с Х нали.....какво толкова.
Тя, напълно шашната как някой, с толкова книги в дома си, може да не прави разлика между О"Хенри и Хемингуей, си тръгва и повече никога не се връща при него.Просто случката прелива чашата на нейното огромно колебание спрямо младежа....
Та такива ми ти работи с
О"Хенри, любовта и радиката........ Е, комбинацията е по-добра от оная със
Зорба гъркът, сармите с кисело зеле и моя милост...., нали.....?
Радиката, или глухарчето...или така модерната напоследък рукола, която е култивирано глухарче. Но, аз си го бера от планината, или от двора- макар че мъжа ми води безмилостно жестока, но слава-богу, неравна борба с него и засега е 1:0 за глухарчето, разбира се...от което аз тайничко и злорадо се кефя! Защото си го бера и им го режа в салатата и така тя се превръща в една истинска
Здравословна бомба / щото напоследък все ни плашат с калорийни такива......./. Хапваме всички части на растението - листа, стъбла, цветчета. Стъблата могат да се хрупат и самостоятелно, леко са горчивички - но на мен ми допадат много, прочистват кръвта, черния дроб и жлъчката. Листата и цветчетата, освен на салата, могат и да се сготвят на супа, манджичка с агнешко....От корените се прави чай - в Америка са луднали по него, перфектно ваел фигурата......Абе- грънци вае ! Както казва доктор Емилова, гладът му е майката, а секса му е бащата , ..на ваенето на фигурата, де ! , ама може и глухарчето да помага....
Та, хайде най-сетне да ви представя
Пролетна салата от зелении "Миличък Уолтър, с твърдо сварено яйце"
Необходими продукти :
листа левурда / мечи лук /,
листа глухарчета,
листа киселец,
стрък пресен лук,
листа зелена салата,
магданоз,
листа от пресен спанак,
краставичка,
репички,
1 твърдо сварено яйце, как без него...
подправки....сол, балсамико, зехтин или ленено олио.
Може да се прибавят
кълнове от слънчоглед,
броколи или
люцерна - вписват се перфектно.
Левурдата и киселеца са винаги екологично чисти, защото се берат от планински райони, а са много полезна и освежаваща храна за пролетта. Накъсвам всички зелении на ръка в голяма купа. Съотношението е по ваша преценка - аз в началото слагах повечко зелена салатка, за да не усетят домашните любимци другите зелении. Ама, това беше отдавна.... сега вече така са свикнали, че ако няма от тези треволяци, не им харесва. Накрая подправям със сол, балсамико, зехтин или ленено олио. Понякога, вместо сол , прибавям лъжица маслинова паста - хем овкусява, хем придава неустоим аромат. Ако имам прибавям и някакви кълнове- за още повече полезности.....Аз украсявам с цветовете на глухарчето, които също са ядливи и много полезни. Прибавям и яйцето....то е главен герой в таз салата! И voila.....
ВИЖДАТЕ ЛИ КАК ЩЪКАТ ВИТАМИНИТЕ ИЗ ЧИНИЯТА....?
А за всички, които ме изтърпяха до тук - по едно цвете и
....
весели празници!
