09 януари 2010

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...


Хайде да метнете една раница през рамо и да се потопите заедно с мен в преживяното......А раницата е не за друго, ами да ви тежи и да не ви става много гот....!
Първите ни преходи са в Рила.Изходният пунк и място за отмора е семеен хотел в Говедарци.



Нещо като загрявка ... – от Боровец, с лифта до хижа Ястребец и после се изкачваме до връх Мусала / 2925 м - най-висок на Балканите / - сравнително лесен и приятен преход, и въпреки, че има много хора е чисто и величествено.
Като че ли целият свят е някъде долу, в краката ти...










Снежни отражения в Леденото езеро под връх Мусала :





Иде ред за най-сериозният ни преход – от хижа Вада /на 1410 м ./, където оставяме колите, тръгваме към хижа Иван Вазов , , която е най- високопланинската хижа на Балканите, на цели 2300 метра надморска височина.





Прехода е дълъг около 11 км и с денивилация от 1100 м, но като че ли трудното катерене беше в началото, в една гора на сянка, а после – вече на високото минаваме по Зелени рид, където отляво се е извисил Мальовишкия циркус, с невероятни зъбери и върхове , виждат се вече и малко и от Урдините езера, а отдясно пък се подават срамежливо някои от седемте Рилски езера :


-езеро Сълзата, заедно с Харамията и Езерния връх.




- някои от Урдините езера



– връх Мальовица и част от циркуса


Ей-й , да не знаеш накъде да погледнеш..... Тук се чувстваш дребен и нищожен пред величието на природата, а едновременно с това и доволен от себе си, че си укротил дребните си страхове и си покорил тази необятна красота Като че ли можеш да се повдигнеш на пръсти и да целунеш небето !





Стигаме до раздела, качваме връх Иван Вазов и продължаваме към хижата.




- хижата, сгушила се под връх Калин.

За първи път се чувствам комфортно в хижа- стопаните са направили доста подобрения, близки до цивилизацията, а и храната беше много вкусна .





На следващият ден се качваме на Отовишкия връх /2696 м/ :





Ей тука вече дъхът ми спря...вървиш си по билото и пред теб в ляво се показва по малко от всяко от Седемте езера.....и все повече и повече се уголемяват.....красота и величие!




- езеро Окото

А в дясно се е ширнала Великата Рилска пустиня- както я нарича Вазов:





Тук погледнах Рила с други очи и се влюбих в нея, силно и завинаги....така както от години ми е легнала на сърцето и Пирин планина. Ако имате възможност- подарете на душата си тази гледка, изумителна е – закичени с облачета върхове, , като фонтани сред сините езера.....!



Рила е една величествена планина,
всичко тук е
истинско и девствено, красиво изваяно от природата.
Сега разбрах,
че веднъж ако я усетиш със сърцето си,
ако я усетиш под нозете си,
няма как да не ти се иска да се върнеш отново
и отново при нея.
Крачиш по хълмове и върхове, по пътеките й,
по низините и долините на реките и поточетата й ,
любуваш се на толкова прелестна растителност –
от брези, пищни дъбови и букови гори,
до величествените борове и ели –
та до клекове, тревички, цветя и обвити с мъх камъни.
Гледката е шеметна, когато и откъдето и да я погледнеш.
Приисква ти се да я погълнеш с поглед,
сърцето ти подсказва
да запомниш в съзнанието си всичко видяно.




И тук да направя едно не-лирично отклонение- простете ми !
Иде реч за района около двете хижи на езерата, нова и стара,който покрай новият лифт, се е превърнал / в което никой не се съмняваше, като се отпочна строителството на лифта.../, ако перефразирам думите на дядо Вазов, във Великата Рилска .....навалица. Много пъти съм го казвала, ще го кажа и тук, това място е силно енергийно,не е случайно, че тук се събират Дъновистите, 7-те езера са огледална проекция на 7-те чакри в човешкото тяло...и като такова, качването до него трябва да се изстрада, за да го усетиш още по- истински. А не, да се метнеш на лифта с найлонова торбичка пълна с кебапчета и бира, да се разположиш край първото изпречило ти се езеро/ добре, че не всички се катерят до Езерния връх ...! ./ и да заформиш пикник....и после „ на една страна да захвърлиш кремвирш, на друга- бутилка на две строшена.....”. Не, не е това истинския досег с природата.......

Слизаме към Урдините езера с красивите меандри към тях....Сякаш природата е загърнала земята с тревните си халища ......:









Тази почти нереална красота те изпълва с възхита и умиление.
Да чувстваш всяко камъче под краката си,
да чуваш ромона на малките поточета и водопади,
да нагазиш в ледената им вода.......
Пречиства душата и те прави малко по-добър от вчера....
Кара те да оцениш дребните, но истински неща в живота,
да изпиташ огромна любов към майката-природа ,
към Родината...

И красивата Урдина долина, която е природен резерват с ограничен човешки достъп.









За финал да кажа, че при такива преходи си личи кой от какво тесто е замесен - меко или жилаво..... ! Признавам си - понякога и аз съм се огъвала....
Толкова за Рила...

Потегляме за Родопите, но първата ни спирка е винарна Bessa valley край Пазарджик, производители на виното Енира:



Тук ни посрещнаха като скъпи гости и ни разказаха целият процес на винопроизводството- от насаждането на лозите до получаването на рубинената течност...то не било проста работа, брей – да бучнеш пръчка, и да пиеш вино.....!



Дегустирахме и от най-качествените им вина, закупихме си кашончета за в къщи и с няколко промила вино в кръвта, „живота стана по-хубав от песен”...,както го е казал поета.





Минаваме и покрай живописния язовир Въча.



И стигаме в село Гела - Орфеевото цвете на Родопите....див и първичен свят, в чийто борови клони са скрити не една легенди и исторически тайни.....





Сякаш някой нарочно е надиплил планината, а етажираният релеф върви от Гела , като стъпала към небето.....









За разлика от „високите сини планини” на Рила, тук върховете са заоблени, като купа сено, и създават усещане за спокойствие – тишината се разлива по тучните поляни, някъде се чуват чанове, крава измучи, заручи гайда.....а над цяла Гела като че ли се носи песента „Бела съм бела, юначе”- тук родена, и оттук тръгнала по света.....И душата ти се пълни с признателност към природата, заради това съвършенно творение.....


- Връх Турлата





– изгледи от хотелския ми прозорец. Отседнахме във вила Орлово гнездо, и останахме запленени от уникалното й местоположение,от прекрасния интериор и удобства в хотела, от учтивите и мили домакини и перфектното обслужване и чудесната храна.



Изкачихме се до връх Орфей / 2188 м/, познат още като Голям снежник или Шилеста чука :







А на връщане ни остана време дори за импровизирана „чушка-пръжка „ :



Направихме преход до Смолянските езера и Орфееви скали, където бяха ни приготвили родопските специалитети – баниците Клин и Пататник, чудно вкусни :







Разгледахме село Широка лъка :





И едно вълнуващо преживяване- посещението ни в дома на бай Дафо,емблематичният гайдар на Родопите, който тази година направи 90 години. Един колкото гениален, толкова и скромен човек, живата легенда на родопската песен и свирня.



Не ни се тръгваше от това приказно кътче , от този почти библейски пейзаж....
Но..., продължаваме за язовир Кърджали.
Пътьом спряхме да видим Дяволският мост на р. Арда-– паметник на древното архитектурно изкуство. Изграден през ХV в. на древен път, свързващ Беломорието през Родопите с Горнотракийската низина. Дълъг 56 м., широк 3,5 м., височина на централният свод 11,5 м.








Настаняваме се в хотел Главатарски хан, на самият бряг на язовира:



Пищна обстановка, и ресторант с изискано меню и ефектно сервиране.....




Перперикон – тук една мила екскурзоводка- украинка, ни изнесе един наистина невероятно стойностен урок по родолюбие и патриотизъм...звучащи още по-правдиво от устата на една чужденка.Тези земи наистина са били люлка на древна цивилизация и още крият своите тайни.....
Моят поглед....







Пещера Вулвата /пещера-утроба/ -тракийското светилище, представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния ни траколог проф. Александър Фол пещери-утроби. В далечината на дупката има издълбан олтар висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена малка дупка, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани. Видяното дава основание на Овчаров да прецени, че пещерата е тракийски храм от ХI-Х в. пр. Хр. Тунелът е с идеална ориентация юг-север, като входът му е от юг. На тавана му има специално направен процеп, през който точно в 12 ч всеки ден пада един слънчев лъч. Той се вижда в продължение на няколко минути, като постепенно се уголемява, като слънчев фалос , движейки се към олтара.








- изглед от пещерата...

Каменната сватба - скални образувания, наподобяващи хора, коне и животни, изваяни сред вулканични туфи. . Легендата гласи, че това е сватбено шествие, което се е вкаменило при греховните помисли на свекъра към красивата невеста........Формирането на тази природна композиция е започнала преди 40 милиона години.






Язовир Кърджали с неговата уникална дъгова стена :


И един прекрасен завършек на това пътуване – разходка с лодка на язовира, осъществена от любезния собственик на


, който ни разказа за 30-годишния строеж на това огромно язовирно съоръжение, за неговият поглед към нещата от живота по тези места, за фауната в язовира- преди и сега....




И финалната вечер в плаващия ресторант Моби дик, с много прецизно и вкусно приготвени рибни блюда :



И залеза над язовира :




До догодина по същото време......


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Послепис
 в памет на бай Дафо, иконата на българските гайдари,
 който почина на 4 декември 2010 година на близо 91 години /роден на 17 януари 1919 година/ . Горда съм, че само няколко месеца  преди това, ние успяхме да се докоснем до неговото сладкодумие и мъдрост!
Почивай в мир, бай Дафо!

----------------------------------------------------------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 2+клипче, от хижа ГРЪНЧАР - ТРЕЩЕНИК - ЯКОРУДА - БАНСКО

Hit the road, друже! - част 3, БАНСКО - хотел Момини двори, чушка-пръжка в планината и...блог на 2 годинки


СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН


Стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА....и сървайвър перипетии на път към КРЕМЕНСКИТЕ ЕЗЕРА В ПИРИН

Очарованието на Пиринските езера --------------------------------------------------------------------------

16 коментара:
di_ani каза...
Мария,
отново се насладих на това вълшебство!
Очарована и безмълвна съм ...
Имаш страхотен усет и талант да пресъздаваш такава красота.
Благодаря ти, Диана

10 септември 2009 14:35
Dimitrana S. каза...
Беше удоволствие виртуалната разходка... сякаш за миг поех от този въздух, който ще си остане завинаги ясен спомен на сетивата.. Благодаря за хубавите гледки и разказ, Мария!

Сърдечен поздрав и :-) от мен!

10 септември 2009 18:46
Nanita каза...
Искрени благодарности за преживяното удоволствие от тази разходка!Неповторимото очарование на природата и чудесното представяне ме впечатлиха.Поздрави Nanita!

10 септември 2009 19:13
Еoc каза...
Благодаря за прекрасните снимки и увлекателното описание. За съжаление обаче още веднъж ми напомни, че не умеем да ценим това което имаме.. Сърдечни поздрави! Зорница

10 септември 2009 21:47
Dani каза...
Очарована съм от видяното,написаното и от това ,което е България .Благодаря за удоволствието ,което ми доставихте

10 септември 2009 22:29
пепеляшка каза...
О-о, трогнахте ме с тези мили думи...винаги сте добре дошли !

10 септември 2009 23:56
Йоланта Делибозова каза...
Мила моя,благодаря ти за това невероятно изживяване. Българея наистина е изумително красива и много се радвам,че има хора като теб да ни покажат това.Блогчето ти е разкошно,ще го следя с интерес.

11 септември 2009 11:28
Milen@ каза...
Много увлекателен пътепис и чудесна виртуална разходка! Благодаря за споделеното, Мария!
Благодарение на Диана открих блога ти и веднага го добавям в списъка ми с блогове за следене!

Слънчев уикенд!
Милена

11 септември 2009 23:58
пепеляшка каза...
Йоли, Милена , ще се радвам , ако съм ви доставила с моя пътепис поне частица от удоволствието,с което ме дарявате,разглеждайки вашите невероятни кулинарни вълшебства !

12 септември 2009 17:37
recepti каза...
много красиво! Когато планирах похода в Родопите в края на август гледах твоите снимки. Нашето беше поход от разклона за Хвойна през Орехово Перелик, след това Чудните мостове, до хижа Изгрев от там през Пампорово до Смоленските езера, след това качихме Персенк, слезнахме до Чаирските езера и от там до Триград и пещерите - една седмица в Родопите! Много хубаво беше!
Още веднъж благодаря за снимките.

16 септември 2009 14:10
пепеляшка каза...
Е, хубави места и вие сте посетили. Ще се радвам , ако моите пътеписи за планинските ни походи , могат да ти бъдат от полза.И че има все повече любители на планината....

16 септември 2009 23:01
leonnybg каза...
Страхотна си!!! Попаднах случайно на твой пост в един форум и се прехвърлих тук. Впечатлена съм от начина ти на писане и на уловените моменти с камерата. Желая ти всичко най-хубаво и продължавай да вписваш своите моменти от живота и това, което те радва и впечатлява.
Честит празник. :)

22 септември 2009 22:14
пепеляшка каза...
Leonnybg,твоите думи приятно ме ласкаят.
И ще се радвам да надникваш тук....

06 октомври 2009 22:09
kosio каза...
Изумителен разказ и снимки !

08 октомври 2009 21:10
Силвия Тенчева каза...
Страхотен постинг,направо ми спря дъха,поздравления,драго ми е,че се запознахме,до нови срещи!Много хубаво блогче ПЕПЕЛЯШКЕ:)

22 октомври 2009 07:48
пепеляшка каза...
Благодаря Силвия, радва ме много твоето одобрение...нали съм прохождащ блогър...И си добре дошла винаги тук !
Поздрави и слънчева есен !
Пепеляшка

22 октомври 2009 10:04

8 коментара:

  1. впечатлена съм! много красиви места и снимки, рилският ви маршрут ме порази! заплювам си го :)

    ОтговорИзтриване
  2. Зарадва ме, Ясмина ! Много хора , след моя пътепис , го приложиха този маршрут ....Но незнам защо повече хора отидоха на Пирин следвайки също мой маршрут за там от друг пътехис - може би Пирин е по-непознатата планина.
    А ако решиш мога да ти изпратя пълния проекто-поход и само ще ти остане да стегнеш раницата.
    Чакам с нетърпение лятото, за да отидем и ние отново на хижа Иван Вазов.
    Поздрави
    Пепеляшка

    ОтговорИзтриване
  3. о да, ще ми бъде интересно да ви видя маршрута, само ми кажи - много ли е труден? :)))

    ОтговорИзтриване
  4. За мене беше невероятно удоволствие да разгледам снимките.Красива Българска земя.Помечтах си и аз някой ден да посетя част от този райски местенца.

    ОтговорИзтриване
  5. компания планинари12 февруари 2011 г. в 16:45

    Ходили сме по тези места много пъти, срещали сме това величие, но не сме чели досега нещо по-красиво, написано за Рила и Пирин /е, изключваме худ.литература, разбира се/. И снимките, и думите към тях са едно дълбоко преклонение пред нашата природа- огромно благодаря и поклон!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря от все сърце пепеляшке!!!!
    минавала съм поне по 3-4 ри пъти по тези места
    съпругът ми е туристически водач още от студенските ни години и винаги е събирал много туристи с него и децата ни са закърмени в този дух но.. о боже плаках и четох ...и отново препрочитах прекрасния ти коментар към снимките.
    БЛАГОДАРЯ ТИ
    Светла Тодорова-Силистра

    ОтговорИзтриване
  7. Светла,
    коментарът ти бе за мен истинско удоволствие и празник за душата! Всъщност такива думи са единственната награда за написаното тук- благодаря ти от сърце!
    Радвам се, че чак от Силистра има такива запалени планинари и ви желая покоряване на нови, и по-високи /в буквален и преносен смисъл/ върхове!
    Усмихнато лято!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  8. Zdravei Pepel,

    jad me e4e tolkova kasno otkrih bloga ti. Nie se opitahme da ka4im vrh Orgei, no se obarkahme i ne mozahme da go namerim:(

    6te zanm ve4e kade e infoto... pri teb v tvoja neverojaten blog...

    Pozdravi
    nina

    ОтговорИзтриване