20 септември 2010

МОИТЕ ЗАПАЛЕНИ ИСКРИЦИ: Ти си причината да тръгнем с мъжа ми из планините

И ето, че семейството на Радостина от Варна, което миналата година плахо покори леки пътеки в Пирин, тази година, избра маршрут с най-красивите и трудни преходи в Рила, ентусиазирани от наши походи в Рила -  ТУК   и   ТУК , -  вр. Мальовица, Страшното езеро, Йончево езеро, х.Иван Вазов и оттам Седемте Рилски езера от Отовишки връх, Урдини езера, връх Калин.....с една дума цялата невероятна красота на Рила планина.
Ето и разказа на Радостина и малко снимки от тяхното юлско Рилско приключение :
--------------------------------------------------------------------------------------------

Здравей Мария!
Каквото и да кажа ще е малко, защото ти си причината да тръгнем с мъжа ми из планините. И както припява галено дъщеря ми (докато гледа филмчето на Дисни "Пепеляшка"): "Пепеляши, Пепеляши", благодарим ти за съдействието!

Отседнахме в ЦПШ "Мальовица", и останахме доволни. Единият ден се качихме на връх Малъовица. За наш късмет времето беше хубаво. Прибрахме се вечерта каталясали, но доволни. Ето снимка от върха (покрай нас имаше голяма гръцка група) със специални поздрави от мъжа ми:)


На другия ден, за да видим и Страшното и Йончевото езеро, но също така и да не минаваме отново до хижа Мальовица измислихме следния маршрут: сутринта тръгнахме от ЦПШ-то към Йончево езеро. Много тъжна гледка: изгорелите дървета (мисля, че бях гледала репортаж за пожар в Рила, но не помня коя година).



Стигнахме до езерото и след кратка почивка тръгнахме към Страшното езеро. Там обаче беше голямо приключение. Има доста сняг на места (един планинар каза, че много е закъсняло лятото тази година) и малко страшно (доста страшно!) ми беше точно преди да стигнем заслон Страшно езеро и самото езеро. За сметка на това обаче - там: красота!











След връх Мальовица, все пак решихме да направим вашия маршрут х. Вада - х. Иван Вазов.



Сериозен преход, че и мъгла, не видяхме всичко. В хижата останахме очаровани от хижаря и персонала. Ние и двамата с мъжа ми сме от Сливен. В хижата бяха момче и момиче, които щяха да помагат на хижаря за целия месец. Момчето вършело това от няколко години. Вечерта свириха на китара и кавал. На двата инструмента изпълниха дори песни на Шаде! Оказа се, че и двамата са от Сливен. Много приятно ми стана. За съжаление времето се развали и не успяхме да се разходим наоколо. След две нощувки (сняг заваля, мъгла ужасна, дъжд - голям студ!) тръгнахме, но по същия път защото беше мъгливо и решихме да не рискуваме. Не успяхме да видим езерата от Отовишкия връх, но не съжаляваме. "Открихме" страхотно място и смятаме следващото лято да използваме хижата като изходна точка за раглеждане на околни обекти: Калинин връх, язовира, езерата...









И с това писмо исках да ти се отблагодаря за ценните съвети, идеи и напътствия.
Още веднъж приеми нашите благодарности, Мария!

Поздрави и прегръдки от нас

Радостина



----------------------------------------------------------------------------------------

Мило семейство, и аз ви благодаря за доверието и за удоволствието да съприживея отново с вас  тези планински емоции по най-прекрасните места из Рила. И макар, че се познаваме само виртуално, ви чувствам като скъпи приятели -  дано пък се срещнем по чукарите догодина! Желая ви нови и нови планински предизвикателства и покоряване на много високи  върхове  и в живота! 

----------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
---------------------------------------------------

4 коментара:

  1. Не съм хич по планините, но тая снимка с лилавите минзухари много ми хареса, не мога да си представя сняг и минзухари през юли......

    ОтговорИзтриване
  2. Петя, че то аз уж ходя по планините, но толкова сняг и толкова минзухари не бях виждала през юли- явно тази година е такава. А иначе тази снимка и мен ме кефи много......

    ОтговорИзтриване
  3. Мария,
    умееш увлекателно, ентусиазирано и достъпно да разказваш, очароваш и с прекрасни снимки -
    запалените искрици са много повече!
    Поздрав за теб и твоите последователи, Диана

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасен разказ, благодаря! Върна ме на любимото ми място - Рила!

    Пак ме заболя за изгорялата планина по път за Йончево езеро. Дъщеря ми беше на 8 г., когато минахме от там и почти се разплака като гледаше спомена от някогашната гора. Оттогава не иска да стъпи там. Много тъжно,но полезно да се види, за да знаем колко важно е да пазим тази прекрасна планина.

    Благодаря още веднъж за прекрасния разказ!

    ОтговорИзтриване