Жан -Мишел Жар, вече на 78 години, щедро ни подари ритми и емоции. Със силата на технологиите, които могат да превърнат звука в преживяване. Но технологията няма душа, докато хората не ѝ дадат своята.
През 80-те години на миналия век, се появява човекът, който превръща тези кутии с клавиатури, вакуумни лампи, кабели и микрочипове, в популярна оратория от зрелище, надхвърляща границите на въображението на времето. Машините могат да имитират всичко - от вятъра, дъжда, до звука на ранено сърце или експлозията на звезда.
През 1976 г. той се затваря в импровизираното си домашно студио в Париж, използвайки осемканален рекордер и аналогови синтезатори, и записва Oxygéne. Разбира се, звукозаписните компании го отхвърлят, това е странна музика без думи и барабани, която никой няма да слуша. Албумът обаче е издаден и се продава в над 15 милиона копия по целия свят . Oxygéne се превръща в световен химн. Следват Equinoxe (1978) и Chants Magnétiques (1981), които вече го утвърждават като абсолютната суперзвезда на електронната музика.
Жан-Мишел Жар е не само визионер и велик композитор, но и първият, който извежда синтезаторите от затворени пространства и ги пренася в сърцето на градовете, използвайки исторически сгради като платно за своите визуализации, които винаги съпътстват изпълненията му на живо.
Той също така чупи първия си рекорд на Гинес през 1979 г. на площад Конкорд в Париж с един милион зрители. През 1986 г. в Хюстън, Тексас, по случай 25-годишнината на НАСА с 1,3 милиона зрители, и през 1997 г. в Москва с 3,5 милиона зрители за 850-годишнината на града.
Последният му рекорд все още е най-големият концерт на открито в историята . Може би ще счупи и него, ако го поканят в Китай.
Oxygéne и Équinoxe, със сцена, осветена от електронната аура, веднага ме накараха да се замисля, че в ерата на огромни екзистенциални кризи, дигитално отчуждение и климатична несигурност, електронната музика продължава да предлага изход. Общо място, където технологиите не ни поробват, а ни освобождават. Видях публика от всички възрасти, окъпана в светлините на прожекторите, лазерите и космическите звуци на синтезаторите.
Жар не експериментира като другите, не създава неразбираем звук, а създава флуиден мелодичен, почти екологичен звуков пейзаж, който пътува със зрителя през пространството. Живеем в дигитален свят, където технологиите започват да ни поглъщат с алгоритмите на социалните медии, екраните се превръщат в наши нови окови, а изкуственият интелект предизвиква страхопочитание у някои. И виждаме артист като Жан-Мишел Жар, който не се страхува от всичко това, взаимодейства със своите синтезатори, трансформира лазерната светлина в мелодия. Жан-Мишел Жар, на 78 години, продължава да третира музиката като поле за изследване. Той гледа към бъдещето, без да се откъсва от миналото. Той ни напомня, че когато технологиите срещат въображението, те могат да създадат нови форми на изкуство. "Синтезаторите“ ни позволяват да мечтаем за свят отвъд мизерното ежедневие, за бъдеще, в което човекът и машината могат да съществуват едновременно в абсолютна хармония.
Имаше Oxygène, Equinoxe и Magnetic Fields, но не ремиксирани, а преработени, в смисъл, че звуците са еволюирали през последните десетилетия. Oxygène днес, през 2026 г., звучи футуристично, а не винтидж. А за по-младата публика може да изглежда като нещо, направено миналата седмица.
Жан-Mишел Жар обича да общува с публиката:
"Много музикални неща нямат нищо общо с Америка, джаз, блус или рок. Те са изобретени в Европа, във Франция, в Германия, в Гърция, в Италия, в Испания и знаете, че всички тези страхотни машини около мен (имам предвид синтезаторите) са поетични, органични, красиви „спящи“ и тази вечер реших да ви поканя в моята „кухня“. Наричам това място „моята кухня“, защото електронната музика е малко като една Паста Болонезе за мен, където мога да смесвам съставки, форми и текстури по възхитителен и освежаващ начин.“
От интервю с Жан-Мишел Жар:
"Електронната музика произлиза от две движения: от една страна, импресионизъм, заради текстурата, цветовете и третирането на вълновите форми, както художник третира цветовете върху платното.
От друга страна, сюрреализмът: смесването на звука на кларинет с този на птица, или звука на цигулка с ударни инструменти, или звука на дъжд. Това е, което искам да донеса в Модена. Поколение след поколение, творците и обществото винаги са се страхували от новости. В ранните дни на фотографията, художниците подписваха петиции, в които казваха, че това е краят на живописта. В началото на киното, театралните хора я смятаха за заплаха. Когато представих електронната музика за първи път в Пале Гарние в началото на кариерата си, някои членове на симфоничния оркестър изключиха озвучителната система, казвайки, че това е краят на оркестрите. Инструментът е неутрален; зависи как го използвате. Посредствеността е съществувала преди електричеството и ще съществува дори след изкуствения интелект."
Как се е родила идеята? "Миналата година свирих в Щутгарт и Бенедето Виня, изпълнителният директор на Ferrari, дойде да види шоуто, защото е фен на електронната музика. Той беше ентусиазиран и ми каза, че ще стартира нов фестивал в Модена през 2026 г. Аз съм голям фен на Ferrari и веднага казах „да“. Вълнуващо е, когато говориш за електронна музика и Ferrari, защото всъщност има неразривна връзка между технологиите и креативността. "
Какво казва историята....
За някои идеята за създаване на звук от нищото изглеждала като магия. През 1920 г. руският физик Лев Термен изобретява терменвокса, първия електронен инструмент, на който може да се свири, без музикантът да го докосва, а само чрез размахване на ръце между две антени. Той произвежда зловещ, лиричен звук, който шокира Европа и Америка. През 1928 г. във Франция Морис Мартено представя Ondes Martenot, инструмент, който комбинира клавиатури с метален диск и е обичан от класически композитори като Оливие Месиан . До 60-те години на миналия век електронните инструменти са скъпи, огромни и заключени в университетските лаборатории, докато не се появява Робърт Муг . Той не изобретява машина, но демократизира звука. Той комбинира транзистора и създава осцилатори с контролирано напрежение (VCO) и филтри (VCF), като построява синтезатора на Муг. Това е първият път, когато музикант може да оформи звука си от нулата. За да промени формата на вълната, да добави топлина или агресия. През 1970 г. е пуснат на пазара Minimoog , който е преносим и сравнително по-достъпен с вградена клавиатура, и оттогава рок и поп музиката се променят завинаги. Pink Floyd, Kraftwerk и Keith Emerson откриват новото си оръжие. Аналоговият звук доминира през 70-те години на миналия век, но през 1980 г. идва дигиталната революция с Yamaha, които въвеждат FM (честотна модулация) синтез, предлагайки на ухото на слушателя кристалните метални звуци, които определят поп музиката от 80-те. Но през същата година се случва най-важното технологично чудо - установява се MIDI (цифров интерфейс за музикални инструменти). Създава се общ език, чрез който всички синтезатори от различни компании вече могат да комуникират помежду си чрез компютри. Пътят към хауса, техното, модерната музика е широко отворен.
И точно тогава се появява Жан-Мишел Жар...с музиката, базирана на машини, но толкова топла и освобождаваща.
