Първият ми досег с мароканската кухня беше в далечните, прекрасни мои студентски години ....когато имах " най-голямото богатство, един прозорец и безброй звезди..."
Живеех на общежитие, в тогава все още малкия и уютен Студентски град, бяхме една шарена и задружна комуна от различни нации. Имах колеги от къде ли не, и постепенно и някак негласно започнахме да си правим вечери на националните кухни в иначе всеизвестната тогава българска кулинарна скука.. Аз живеех с кубинка и унгарка, колоритна
етно-смесица....Всъщност живеех е силно казано, защото почти не можех да си стъпя в стаята, в която се вихреше една безкрайна кубинска пачанга. Моята кубинка, и насън си спомням името й, Хуана-Мария Миланес Агилар, със спестявания от стипендии си беше купила полски грамофон Фоника в цвят червен, от него непрестанно се извиваха сластни южняшки ритми, а на един котлон всекидневно се пържеше странна комбинация от зрял фасул в разл.цветове-кафяв, червен, бял, черен и сладки картофи....получавани всеки месец в спретнати колети от Куба. За консумацията на пържения боб се събираха 4-5 души, после пристигаше още народ и хапването прерастваше в танци до зори , често празника завършваше със секс-вакханалия, докато аз ходех немила-недрага да спя при приятелки по други стаи..... И тоз безкраен празник се случваше почти всеки ден, докато накрая върнаха завалийката обратно в Куба за невзети изпити и оронване на престижа на ком-партията, която я беше изпратила да учи по нашите земи. Сетихте се, че Кубинската вечер се състоеше от пържен боб и страхотни танци и песни, дори едната песен си я спомням и до днес. В съседната стая живееше пък нигерийката Ебун с моя приятелка - тя ни гощаваше с полусурова кокошка/ национална гозба- какво да се прави!/ и някакъв огнено лют доматен сос с кашу, и варен ориз, който трябваше да ядем с ръце, като правим едно оризово топче и го потапяме в соса....как да обясниш на милата Ебун, че нищо от това не можем да преглътнем. Гърците, като хитри византийци , за тяхната Гръцка вечеря получаваха по автобуса колети от родните места с вкусна домашно приготвена храна от майчетата....Перуанката беше направила Севиче от скумрия и това ми беше първото ядене на сурова риба - супер вкусно! Имаше и Монголска вечеря, Конгоанска, Кипърска, Немска, Чешка, Руска,........каква ли не.... Чернокожите Конгоанци също бяха хитреци и пътуваха често до Триест, Италия, откъдето носеха доста вкусни неща за приготвянето на храна за техните кулинарни вечери. Носеха и ни продаваха и вносни парцалки, които аз често купувах и се кипрех доволна и щастлива по последна мода....Абе, давах си всичките пари за гиздене, а после хапвах варени свински уши от супера, продаваха се по 60 стотинки килото, кво му плащаш....?! Конгоанците бяха и своеобразни ченч-бюра, покрай тях понякога влизахме смирени и благодарни в тогавашните Корекоми, като в храм, за да си купим едно Тоблеронче, което после разделяхме с приятелки и ни се падаше по едно единствено квадратче-буквичка, което консумирахме с такава наслада.....ех, мизерни години бяха, ама беше готино! Покрай тях, чернокожите ченчаджии, или по-точно със закупените от тях доларес, на 20 и кусур години се сдобих и с първият си касетофон - за мен този ден беше огромен празник! Собствен касетофон- уау-у-у !!!....че доскоро, в гимназията имахме само един-единствен съученик, който имаше транзистор с УКВ-вълни и се събирахме у тях да слушаме турските станции /родена съм в малко крайгранично градче/. Скупчени около транзистора, жадно заслушани как турците анонсират - "Бир парче, баш тайфа - Цепелин !".......
Когато разказвах в наше време това на съвсем малката ми дъщеря, тя ме погледна хем умно, хем неразбиращо и накрая попита невинно "А нямахте ли МТВ, мамо ? ", иди та обясни,.. ако можеш...........
А-ай, че се отплеснах! Но...да си дойда на думата......
Особенно ме впечатли в онези години Мароканската вечеря, приготвена от една много красива мароканска девойка, чието име не помня, но помня още на небцето си вкуса на нейните ястия - пържено пиле с бадеми и още някакви вълшебства вътре, и едни хем сиропирани, хем хрупкави десерти с шам-фъстък !! -беше кулинарен празник !.....ей от тогава е мойта НЕсподелена любов към тази екзотична кухня.
Затова, когато случайно попаднах на рецепта на Нийл Пери за сос Chermoula - емблематичен за Мароканската кухня, веднага запретнах ръкави, за да го приготвя. Този сос е магията на тяхната кулинария и се използва за марината на риби и морски дарове, а също и за различни меса- особенно подходящ е за агнешко. Използва се и в другите страни на Северна Африка - Тунис, Алжир...В различните страни и кухни се импровизира с някои съставки, които още повече допълват и обогатяват вкуса му - лук, магданоз, кимион....., но неизменната му част са винаги чесън, кориандър и лимон.
Та, затова днес ви предлагам
Печен лаврак - Chermoula с шафранов кус-кус
Освен-филета от лаврак /или всякаква друга риба/,
за соса Chermoulaса ви необходими :
-½ китка магданоз - нарязан
-½ китка пресен кориандър - нарязан
-2 глави червен лук, обелен и нарязан
-4 скилидки чесън
-1 чаена лъжичка смлян кориандър
-2 супени лъжици смлян кимион
-1 ½ чаени лъжички куркума
-1 щипка лют пипер Чили на люспи /или колкото обичате/
-1 чаена лъжичка червен пипер / по рецепта е пушен, но у нас май не се намира/
-2 супени лъжици смляна морска сол
-сока на 2 лимона
-зехтин
-щипка шафран
Всички продукти смилам в блендера на салца.
Поставям филетата риба в соса и оставям да си чакат реда в хладилника.
-2 ч.чаши вода
-морска сол-смляна
-шафран
-зехтин или масло /по желание/.
Кус-куса не се вари, а само се накисва във вряла подсолена вода за около 2 часа.Когато вече е удвоил обема си, поливам със зехтин и поръсвам със шафран.
Маринованите филета риба могат да се изпекат във фурна, на грил-тиган, на барбекю.....
Сервира се парче риба със сосче и порция кус-кус.
Вижте цялата колекция от
Мария, както се казва :приятного вспомнить !!!
ОтговорИзтриванеНе съм живяла на общежитие, но гладните и
хубави студентски години още помня :)
И от студентските бригади имам много хубави спомени, за купони, ходене на стоп до най-близкия град и...много смях!
А към Мароканската кухня питая много добри чувства, защото и те обичат едновременно и сладко, и солено!!
Добре, че показваш кускус-а на Барила!
Хубави почивни дни
/картината също е прекрасна /
Ех, Дани, кой не пази чудесни спомени от студентските брагади, те са за цял роман.....какви години бяха, а!!
ОтговорИзтриванеИ на теб хубав уикенд, още повече чена морето ще ви е и слънчево!
мале, потекоха ми лиги.. а пресен кориандър откъде?
ОтговорИзтриванеЯсмина, има го в Хит, Метро, аз взех на китка, но съм виждала и в саксийки.
ОтговорИзтриванеЧудесна е рибката, Мария, кускуса ще пропусна, но рибката със сигурност ще направя :)
ОтговорИзтриванеА да те чете човек е удоволствие -така цветно го разказваш, все едно смепопаднаив купона .
Хубави и слънчеви почивни дни!
Ееех... и аз съм живяла в Студентски град... доста по-постничко в сравнение с разказа ти, но беше мнооого хубаво :)
ОтговорИзтриванеДокато учела майка ми се прехранвала с десертчета чайка и забравих какви консерви :) и тя харчела всичко за дрехи и платове... когато се оженили с баща ми той обхващал талията й с две ръце :)
И аз се поотплеснах ;)
А рибката... замая ми се главата от този сос... ще го направя :)
Хубав уикенд от мен :)
Охоооо, това се казва рецепта! Тази рибка ще е фантастично вкусна, като гледам снимчицата ми се струва, че направо усещам аромата...
ОтговорИзтриванеА относно обясненията за "онова време" на сега подрастващите, напълно те разбирам :))
Много характерно недоверчиво-неразбиращо изражение получават на лицата... Те са рожба на друго време и някак си, колкото и да разказваш не могат напълно да го проумеят и разберат... Моите дечковци са още малки за тези разкази, но съм пробвала с роднинските тийнове :)
Слънчев и весел уикенд!
Пепчо, ама защо такова оношение към кускуса....?
ОтговорИзтриванеЕос, ти си доса по-малка от мен и по мое време времената бяха доста по-различни, мизерни и щасливи години бяха! Добре, че не обичам много сладки неща и винаги бих предпочела свински уши пред десертче чайка.....
Лети, да, не разбират децата моето време, дори не могат да осмислят тогавашните емоции...ама като те знам и теб на колко си, ти направо си дете на демокрацията....
Мария,
ОтговорИзтриванемного се радвам на твоите публикации -
умееш да разказваш и представяш нещата много увлекателно.
Чудесно звучи и тази рибка ...
Хубави и усмихнати почивни дни, Диана
Kato гледам добре си си научила урока пепеляшке. Само не можах да разбера, дали си имала такъв успех на изпитите както в кулинарията. Защото си мисля, че около теб има много влюбени и доволни от чудесните вкусотии мъже:)...?
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Мария, много увлекателен разказ и чудесна рецепта! :) Изглежда много вкусна и ароматна!
ОтговорИзтриванеПоздрави и приятна неделя!
Ех Пепеляшке, утрепах половин час от работното време да се хиля наколоритния ти разказ:) Много ми беше интересно да изчета всичко от първата до последната буква! Аз също споделям страстта ти към мароканската кухня. Мояха започна преди година, когато на един тим билдинг в Амстердам ни заведаха в марокански ресторант, където трябваше да си сготвим сами. Беше голям кеф!
ОтговорИзтриванеПри това положение сигурно се сещаш, че няма как да не я направя тази рецепта:)
Мария, блогът ти е прекрасен! Разтоварвам се с него, и все си обещавам да изпробвам рецептите ти :).
ОтговорИзтриванеАаааа Мария, чакай сега, нищо, че децата ми са малки, аз съм на цели 36, а след няколко месеца ще станат 37 години, демокрацията ме завари на 18, така че съм си расла и порасла в условията на изграждане на социализма :)) Баш добре си го спомням :)
ОтговорИзтриванеА като погледнах пак тук и рибката отново ме примами,няма да ми омръзне да я гледам и това е, твърдо ще се пробва, пък и не съм опитвала мароканска кухня досега...
Хубава седмица!
Изглежда мн.вкусно:)Благодаря:)))
ОтговорИзтриванеДиани, Иван,Мира, Лулу, София,Цветанка, радвам се, че сте остискали да прочетете написаното докрай, че аз малко се отплесквам....дано си е струвало да изгубите няколко минути тук....
ОтговорИзтриванеЛети, ама ти много си пораснала, на цели 36 години- блазе ти.....имаш спомени от соца, вярно!
С удоволствие бих прочела книга написана от теб!
ОтговорИзтриванеТова са МТВ така се разсмя. Сетих се за една реклама - http://vbox7.com/play:5a5fe492
Бразилка, разсмя ме.....чак пък книга, макар че имам истории за няколко.
ОтговорИзтриванестава!
ОтговорИзтриванеКаквото и да кажа за тези невероятни вкусотии,които ни предлагате ще бъде малко, на скоро в едно заведение си поръчах нещо подобно и останах очарована от всички вкусове и самото сервиране на ястието.Общо взето се наяждаш само като го гледаш и помиришеш. Не знаех, че се използва и в другите страни на Северна Африка като Тунис, Алжир, както пишете и след кат в различните кухни се импровизира с някои съставки, то няма как да не се стигне и до употребата на чесъна,който има толкова здравословни съставки за човешкият организъм.Надявам се да ни пишете пак и с някой невероятен десерт.
ОтговорИзтриванеПри теб пак е весело :) Не съм живяла на общежитие през студентските си години и бях доволна от този факт навремето. Години по-късно установих какво съм пропуснала...
ОтговорИзтриванеНо виж, живях известно време в Мароко и определено има защо да помниш гозбите им :) Аз така помня едно пиле на грил в заведение за бързо хранене на нашата улица. Много често един мустакат симпатяга ми даваше кесийка с пържени картофи, когато минавахме покрай него. А когато купувахме пиле, си знаех, че предстои пир и облизване на пръсти. Идея нямаш за каква вкусотия ставаше дума!!! Златно и ароматно, да се чудиш от кой край да го подхванеш най-напред, напълнено с някакви треви. Миналата година реших да потърся този вкус в кухнята си и доста го докарах, но май не съм публикувала...
Благодаря ти много за веселите спомени и хубавата рецепта. Ще си спретна и аз един такъв мулти-фънкшън сос!
Усмивка от мен :)
Ей, Тики, ще чакам рецепта за това пиле.....аз правя едно, пълнено със сушени плодове вътре. Абе ти ми дай едно такова мароканско пиле, пък аз знам от кой край да го отпочна....
ИзтриванеПоздрави на есенен Прованс!
Мария