![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjtJqVLLXkI3oqXFHT06lVS1bLlGeZnH2-zkhhIgT-DLPfQQyqnyGHLG6fut0DCFtrqPYIuSj4ZSA6sT6DKQ1ZvdpLFcGDY3pYWWBJdw_o0IdvyirFYOa85gHPzONdgfOhJVjtanB86qQ/s400/P1040142%D0%BF.jpg)
Едно време,
" когато рокенрола беше млад, а Созопол беше още малък град" -
тоест "преди сто лета",
моят роден град се славеше освен с най-вкусната шкембе чорба,
и с един специалитет за ценители..
Нали си спомняте, то тогава навсякъде менюто беше от кебапчета, кюфтета и пържоли, но най- скъпото блюдо беше мешана скара, на "баснословната " цена от 5 левчета. Е, та по моя роден вилает тази мешана скара се сервираше в гювече, с вкусно сосче и по малко картофки и гъбки за разкош.Като заведох за сефте моя благоверен на гости в родния ми град, и той като виден столичен месояден , остана доволен от този чревоугоднически пир - нали ви е ясно, че такова количество месце, бая вино изпива.....До тук добре, ама дойде демокрацията и с гювечетата се свърши дотук.....просто ресторантите в градчето почти изчезнаха, а и кой да ти предлага такова нещо и на каква цена? И от тогава моят съпруг се чувства кулинарно ограбен ....
Затова бях много щастлива, когато чак след двадесетина години , благодарение на СнежанаЛ от сайта Гответе с мен,аз се добрах до рецептата на тези гювечета. И с малки промени я приготвих за моите домашни любимци.
Та, хапнахме ние тези вкусни гювечета, поляхме ги с едно разкошно вино Енира....
И някак си естествено стигнах до следните заключения :
Първо, след невероятния бум на всякакви специалитети, с които свикнахме през последните години -
то не са чевермета и пълнени прасенца за празниците,
то не са френски сирена,
то не са сушита и суфлета и разни тънки мезета,
балсамови и всякакви дресинги,
кулинарни перверзии и глезотии всякакви...
та на фона на всичко това,
тези гювечета не ми се сториха така шокиращо вкусни, както едно време...
Изглежда тогава можехме да се кефим и на съвсем дребнички нещица от живота,
не сме били така преситени,като в това жестоко консуматорско общество.
И второ, тогава не само рокенрола беше млад, ами и ние, и ние-е-е....
това е то, все повече се усещам с какво умиление си спомням за едно време,
нищо че беше по-мизерен живота,
карахме Трабанти,
редяхме се на опашки за банани, маслини...за какво ли не!,
черпехме се в сладкарницата с паста и боза от 6,
в Кореком влизахме, като в храм, за да си купим Тоблерон,
нямахме Интернет на Правец-а....
ама пък си беше ....е-е-е-х !
Затова на тези гювечета реших, че най-точно ще им приляга името ЖАЛБА ЗА МЛАДОСТ.....
Ето и необходимите продукти за 4 души:
1 голяма глава стар лук
1 малка консерва нарязани на кубчета домати /или доматен сок/
около 400 грама гъби-печурки
2 големи картофа
4 свински вратни пържоли
4 кюфтета
4 кебапчета
червен пипер
чер пипер
чубрица
сол
щипка захар
Лука обелвам и нарязвам на ситно, запържвам до златисто в олио, или зехтин, ако предпочитате.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhOoE95l3FgJdCqcfjqXxiRiFcrEAhPLzIM_KO_tzUAhow2cZeRU6gJmoJn2zlCQAHx3QQ-ln5c-_PQQcP0OEcJzGZIoiZIkXePgGqDBCJX8yz5h4COONwzzGAjJdB1J45keNx3N2YzfUU/s400/P1040070m.jpg)
Пускам половин чаена лъжичка червен пипер ,в моето родно място казват- да се кавардиса / много цветуща дума.../ разбърквам за 2-3 секунди и добавям консервираните нарязани домати.Оставям да къкри на слаб огън, докато се посгъсти сосчето (около 10 мин),аз предпочитам да има повечко сос и да е по-редичък , посолявам , добавям щипка захар , чер пипер на вкус и чубрица- повечко, да е по-ароматно..Къкри още 5 мин и оставям настрани да си чака реда...
Гъбите задушавам в малко мазнина -в оригиналната рецепта са цели гъбите, но моите бяха големички и ги нарязах на жулиени. Посолявам и ги подреждам и тях на опашката на чакащите.
Картофите нарязвам и полуизпържвам.И те на опашката...
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEheyPxIVyQU4uF9G2KkrDPJ1lIgYANH0MhyphenhyphenOlGkmurRLdKyiyIwhlgUwiP0DVD9g7yF8uYs93DFAZe4ApKcuwt4EWM8C0fN3wY3SkmWfQW6z0i8-cWskPuyoL66uAOvBX6RvfWWrysA8ow/s400/P1040076m.jpg)
Кюфтетата , кебапчетата и пържолите изпичам на скара, барбекю.В краен случай , могат да се изпекат и във фурната на грил-реотан, или пък на грил-тиган,но после в гювечетата вкусът им е различен- малко като сварени са,...няма го оня божествен аромат на опушено от барбекюто или скаричката.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh_66G8-rs-s1Bj-3NbWpL9hSWUOwi7dCgw9fivjC-FdJ4PnlxOmgwnQ1UvcmseXjjVqBKFe3l98M5AC4bJn9qCahX16B30SWDyNTjUWckuBPfDsyVmc2CYUtPd9DyRTdckgjOk7J86qqc/s400/P1030162%D0%BF.jpg)
На дъното на всяко гювече поставям пържолката да полегне, после малко от сосчето, после нареждам както ми харесва ред гъбки, кебапче,сосче, кюфте, картофки,сосче,абе да стане мешаница- нали затуй е машана скара... Важното е между продуктите да се слага от сосчето. Накрая, ако ви е останало още сос- доливате в гювечетата. С повечко сосче е по-вкусно !
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEii1wXNgQVT42Y0vfGEApajDtkXmrTkWy7Hqdyl9HGqXbZU0KykubOCj2QlDqZFFIS5o5witOfLG6e61Dn8HrDcVyEKg1YkCdbcfTKmtoVENldRVt5HgZrglqpAF_zpaMV2P6t9XaOOEH0/s400/P1040082m.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9xgnWQ-0ENuOg7zgTbQYOBxdz_Me97KCcTV2AoGBR370mXcWEy1r7mH4nX3_e2buVrH43ndjdx6ZHyriDw6e_N0f9kKXaIeF-IQ01vm8z8yRw4yc1F6AIAJwz8G2bJ9aJe1Q1rNUewSI/s400/P1040081m.jpg)
Накрая поставям капачетата на гювечетата и забравям във фурната за около 30-40 минути - хубаво да се омешат ароматите. В оригиналната рецепта, накрая се чуква по едно яйце във всяко гювече, но аз приключих до тук......
Доста е трудоемко за приготвяне, но пък резултата наистина си заслужава !
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEib6Z4IaIGEMa_cC7FWXikJwL5N2V5krsK9rh3z6gIBptl3zGr1JVl5-5N2KFALUIgnE5GddfhtKUmdHNFV6XE13D6Jy8PYd4mRr8vnom6ZV3F4ItbR8ai17kdggqUxTCK1Lb_DdpHvJzc/s400/P1040087%D0%BF.jpg)
Сервирам- с опукани люти чушлета и камби. Вече казах, че руйното червено вино не е препоръчително, а задължително !
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgUQgAdtyDatxRyYEc5OucXcEMPaTp_ofvR_4wGJVz5qhIk3CmR8ikFkD8WY8pxrTpTcOeXHl-is8C0dMqRMgouP7IskdyDCBD4I14EFlLMf0p9s4d_Oy2ktsdtBgDKzk_XMb6sNJWIGCY/s400/P1040105%D0%BF.jpg)
А ето как приготвям ОПУКАНИ, ПЪЛНЕНИ КАМБИ
Махам дръжките и семките на камбите и подреждам в тава. Във всеки отвор сипвам на око и вкус, но - около щипка сол, захар и оцет- 1/2 с.л.Във всяка камба слагам по скилидка чесън, парче морков и клонче целина.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhETLYoWh8kqiPHs35L2ozsQCNiuT-d907Z9C5CpcRcTzvR7bYnm2sa1fMZ3wf96-p6_Hdm2JnMIcOVTIDXNmBgCIOuQ4LkJW5vk8x3nBYWV_9qIOBx88va67fJtjLSsedTBo7tPPk34L4/s400/P1040090.jpg)
Запичам във фурната, като не бива да станат много изпечени и обезобразени, а да са само опукани и хрупкави. В този сезон, когато вече има на пазара камби- винаги имам в хладилника една иенска купа с такива камби. Както са си така опукани, могат да се приберат в кутии във фризера за зимата. Може да се затворят и в буркани, като се долива горещият сироп и се обръща буркана.Имат само един кусур тези камби - водят до пристрастяване, толкова са вкусни !
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjXcC14iVL0iJKF6FjRU_qwZRxupbAYfeNvtIRJlZg2Y7TfRsUlz9K3AhOYcAnyCW8ZxOMa14fU4W3VQiD6g2BwMdnP7_2WEELgkkFOzRm2NWo51eH3Hj7qLtuqMQe7KlCMGKj7bjd4nsE/s400/P1040113.jpg)
Ами, да ви е сладко !
И си спомнете с умиление за отминалото време......
Обичам Българските традиции и тези мои постове са своеобразен опит да ги запазя живи:
За БАХУРА - с любов
Кисело зеле на ВРЪШНИК
КАТМИте на обичайните заподозрени мои баби
Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село Паталеница
ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР - сарми с кисело зеле, праз и орехи
-----------------------------------------
4 коментара:
Еoc каза...
Увлекателно описано и точно заснето :) По едно време се чудех да преглъщам ли, да се смея ли или да тъгувам по отминалото време. Аз съм от поколението, което узря в прехода, но помня някои неща :) Лек и успешен ден от мен!
15 септември 2009 10:18
ghost13 каза...
Страхотно вкусно изглежда,.....майсторката си е майсторка :-)
Лека, вкусна и успешна седмица!
Латинка
15 септември 2009 20:48
пепеляшка каза...
ЕОС, и аз се усмихнах на твоя коментар....може би пък това ни е целта, да накараме ближния да се усмихва по-често !
ЕОС, Латинка, благодаря ви за похвалите , които съвсем не съм заслужила на фона на вашите кулинарни вълшебства !
Бъдете здрави и нека Вяра, Надежда и Любов са ваши постоянни спътнички !
17 септември 2009 21:38
kosio каза...
Страхотно представяне на тази вкусотия - носталгично, но с фино чувство за хумор !
09 октомври 2009 09:02
И аз съм от поколението, което узрява през така наречения Преход. Чудесно казано и написано!
ОтговорИзтриванеПоне като крадете текст, цитирайте. Наздраве!
ОтговорИзтриванеТа кой текст според вас е краден? Всяка дума и снимка в този блог са си лично мои....
Изтриване