07 януари 2010

МЕШАНА СКАРА В ГЮВЕЧЕ "ЖАЛБА ЗА МЛАДОСТ "


Едно време,
" когато рокенрола беше млад, а Созопол беше още малък град" -
тоест "преди сто лета",
моят роден град се славеше освен с най-вкусната шкембе чорба,
и с един специалитет за ценители..
Нали си спомняте, то тогава навсякъде менюто беше от кебапчета, кюфтета и пържоли, но най- скъпото блюдо беше мешана скара, на "баснословната " цена от 5 левчета. Е, та по моя роден вилает тази мешана скара се сервираше в гювече, с вкусно сосче и по малко картофки и гъбки за разкош.Като заведох за сефте моя благоверен на гости в родния ми град, и той като виден столичен месояден , остана доволен от този чревоугоднически пир - нали ви е ясно, че такова количество месце, бая вино изпива.....До тук добре, ама дойде демокрацията и с гювечетата се свърши дотук.....просто ресторантите в градчето почти изчезнаха, а и кой да ти предлага такова нещо и на каква цена? И от тогава моят съпруг се чувства кулинарно ограбен ....
Затова бях много щастлива, когато чак след двадесетина години , благодарение на СнежанаЛ от сайта Гответе с мен,аз се добрах до рецептата на тези гювечета. И с малки промени я приготвих за моите домашни любимци.
Та, хапнахме ние тези вкусни гювечета, поляхме ги с едно разкошно вино Енира....
И някак си естествено стигнах до следните заключения :
Първо, след невероятния бум на всякакви специалитети, с които свикнахме през последните години -
то не са чевермета и пълнени прасенца за празниците,
то не са френски сирена,
то не са сушита и суфлета и разни тънки мезета,
балсамови и всякакви дресинги,
кулинарни перверзии и глезотии всякакви...
та на фона на всичко това,
тези гювечета не ми се сториха така шокиращо вкусни, както едно време...
Изглежда тогава можехме да се кефим и на съвсем дребнички нещица от живота,
не сме били така преситени,като в това жестоко консуматорско общество.
И второ, тогава не само рокенрола беше млад, ами и ние, и ние-е-е....
това е то, все повече се усещам с какво умиление си спомням за едно време,
нищо че беше по-мизерен живота,
карахме Трабанти,
редяхме се на опашки за банани, маслини...за какво ли не!,
черпехме се в сладкарницата с паста и боза от 6,
в Кореком влизахме, като в храм, за да си купим Тоблерон,
нямахме Интернет на Правец-а....
ама пък си беше ....е-е-е-х !
Затова на тези гювечета реших, че най-точно ще им приляга името ЖАЛБА ЗА МЛАДОСТ.....

Ето и необходимите продукти за 4 души:
1 голяма глава стар лук
1 малка консерва нарязани на кубчета домати /или доматен сок/
около 400 грама гъби-печурки
2 големи картофа
4 свински вратни пържоли
4 кюфтета
4 кебапчета

червен пипер
чер пипер
чубрица
сол
щипка захар

Лука обелвам и нарязвам на ситно, запържвам до златисто в олио, или зехтин, ако предпочитате.


Пускам половин чаена лъжичка червен пипер ,в моето родно място казват- да се кавардиса / много цветуща дума.../ разбърквам за 2-3 секунди и добавям консервираните нарязани домати.Оставям да къкри на слаб огън, докато се посгъсти сосчето (около 10 мин),аз предпочитам да има повечко сос и да е по-редичък , посолявам , добавям щипка захар , чер пипер на вкус и чубрица- повечко, да е по-ароматно..Къкри още 5 мин и оставям настрани да си чака реда...

Гъбите задушавам в малко мазнина -в оригиналната рецепта са цели гъбите, но моите бяха големички и ги нарязах на жулиени. Посолявам и ги подреждам и тях на опашката на чакащите.
Картофите нарязвам и полуизпържвам.И те на опашката...


Кюфтетата , кебапчетата и пържолите изпичам на скара, барбекю.В краен случай , могат да се изпекат и във фурната на грил-реотан, или пък на грил-тиган,но после в гювечетата вкусът им е различен- малко като сварени са,...няма го оня божествен аромат на опушено от барбекюто или скаричката.



На дъното на всяко гювече поставям пържолката да полегне, после малко от сосчето, после нареждам както ми харесва ред гъбки, кебапче,сосче, кюфте, картофки,сосче,абе да стане мешаница- нали затуй е машана скара... Важното е между продуктите да се слага от сосчето. Накрая, ако ви е останало още сос- доливате в гювечетата. С повечко сосче е по-вкусно !



Накрая поставям капачетата на гювечетата и забравям във фурната за около 30-40 минути - хубаво да се омешат ароматите. В оригиналната рецепта, накрая се чуква по едно яйце във всяко гювече, но аз приключих до тук......
Доста е трудоемко за приготвяне, но пък резултата наистина си заслужава !



Сервирам- с опукани люти чушлета и камби. Вече казах, че руйното червено вино не е препоръчително, а задължително !


А ето как приготвям ОПУКАНИ, ПЪЛНЕНИ КАМБИ

Махам дръжките и семките на камбите и подреждам в тава. Във всеки отвор сипвам на око и вкус, но - около щипка сол, захар и оцет- 1/2 с.л.Във всяка камба слагам по скилидка чесън, парче морков и клонче целина.



Запичам във фурната, като не бива да станат много изпечени и обезобразени, а да са само опукани и хрупкави. В този сезон, когато вече има на пазара камби- винаги имам в хладилника една иенска купа с такива камби. Както са си така опукани, могат да се приберат в кутии във фризера за зимата. Може да се затворят и в буркани, като се долива горещият сироп и се обръща буркана.Имат само един кусур тези камби - водят до пристрастяване, толкова са вкусни !



Ами, да ви е сладко !


И си спомнете с умиление за отминалото време......
Обичам Българските традиции и тези мои постове са своеобразен опит да ги запазя живи:

За БАХУРА - с любов

Кисело зеле на ВРЪШНИК

КАТМИте на обичайните заподозрени мои баби

Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село Паталеница

ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР - сарми с кисело зеле, праз и орехи

-----------------------------------------

4 коментара:
Еoc каза...
Увлекателно описано и точно заснето :) По едно време се чудех да преглъщам ли, да се смея ли или да тъгувам по отминалото време. Аз съм от поколението, което узря в прехода, но помня някои неща :) Лек и успешен ден от мен!

15 септември 2009 10:18
ghost13 каза...
Страхотно вкусно изглежда,.....майсторката си е майсторка :-)
Лека, вкусна и успешна седмица!
Латинка

15 септември 2009 20:48
пепеляшка каза...
ЕОС, и аз се усмихнах на твоя коментар....може би пък това ни е целта, да накараме ближния да се усмихва по-често !
ЕОС, Латинка, благодаря ви за похвалите , които съвсем не съм заслужила на фона на вашите кулинарни вълшебства !
Бъдете здрави и нека Вяра, Надежда и Любов са ваши постоянни спътнички !

17 септември 2009 21:38
kosio каза...
Страхотно представяне на тази вкусотия - носталгично, но с фино чувство за хумор !

09 октомври 2009 09:02

1 коментар:

  1. И аз съм от поколението, което узрява през така наречения Преход. Чудесно казано и написано!

    ОтговорИзтриване