27 януари 2010

КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ВРЪШНИК





Продължавам с уикенда в Родопите....
Искам да ви разкажа за един стар начин на готвене .
Ние приготвихме по този начин манджа с кисело зеле и месо от прясно заклано прасе /е, може и с месо от магазина../, но....начина на приготвяне е уникален....от Панагюрския и Пазарджишкия край. Могат по този начин да се пекат и питки с квас и може би още много други неща....
От прасето се използва коремната част, наричана в различните краища на страната осмянка или висменка. Всяко друго шарено месо, също върши работа.
Нарязва се на малки парченца и се кавардисва. В друга тава се сварява киселото зеле. След това зелето и месото се изсипват в огромна тава - като тези, в които нашите баби варяха лютеница.
Тавата се поставя на жарава върху пиростия - не знаете какво е това ли ? Пиростѝята е трикрака метална поставка (или скара), която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене,каквито там си имате...
Та значи, жарава, пиростия, тавата с киселото зеле и месото..и тук идва уникалното- тавата се захлупва с връшник- това е метален капак, който е наклонен, а в долния му край има висок борд, та върху този капак се насипва жар.



Та - жарава, пиростия, тавата със зелето,връшник, жарава.



И сега сетихте ли се- под тавата жарта запича зелето отдолу, а връшника го запича отгоре.И става една....вкусотия ви казвам!



Трябва му само около половин час за да се запече, като отвреме на време връшника,който отгоре си има дръжка, се повдига с маша, за да се разбърква гозбата.



Ще кажете- е, манджа с кисело зеле, кой не е ял...да, ама-не!...при тази вкуса е неповторим. А за страстта си към киселото зеле ви разказах тук - при тази рецепта обаче е интересен начина на готвене, който освен всичко друго е и много забавен, край огъня, с приятели и с чаша вино.



Хич не си мисля, че ей сега ще се втурнете през глава да дирите пиростия, тава и връшник.....но защо пък не ? Нашите приятели, при които правим такова зеле вече няколко пъти, са хора,които уважават традиците и си направиха труда да намерят кой да им направи нужните съдове, за да запазят жива тази традиция.
Освен това с този мой пост ви припомних и някои думи архаизми, които аз много, много уважавам и обичам да използвам. Някои превзети и псевдо-култур-трегери може би ги намират за нещо простовато..?
 В една държава, в която властва диктатурата на чалгата, едва ли думите от бабиния шкаф са простотия....напротив те са невероятно цветущи и колоритни, намирам ги за красиви и истински.
Затова обичам да чета и препрочитам великите Радичков и Хайтов, в техните писания тези думи оживяват, оживява и Българщината....

Очаквайте продължение...    За Бахура - с любов!

---------------------------------
Обичам Българските традиции и тези мои постове са своеобразен опит да ги запазя живи:

За БАХУРА - с любов

КАТМИте на обичайните заподозрени мои баби

Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село Паталеница

10 коментара:

  1. Мария,
    независимо, че зная
    какво е връшник и
    вкусотиите ставащи под него,
    с интерес изчетох размислите ти за
    традициите и несравнимите удоволствия.
    Стопли душата ми.
    Благодаря ти и усмихнат ден, Диана

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно, направо истинско бижу е тази рецепта.

    ОтговорИзтриване
  3. Не знаех нито какво е връшник, нито пиростия. Хубаво е, че споделяш със снимки и думи тези забравени неща от българската традиция!

    ОтговорИзтриване
  4. Това ,което си описала и представила нагледно е невероятно.Не съм опитвала така приготвена храна ,но ме радва ,че има хора като теб,които обичат българските традиции и ще ги предадат на следващото поколение.Обичам истинското ,българското...
    С най-сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Уникално,уникално,уникално!!!Благодаря,че те има!Горещо те прегръщам!

    ОтговорИзтриване
  6. Обожавам кисело зеле във всякакви вариации. Точно по този начин едва ли скоро ще мога да го приготвя, но сякаш усещам вкуса му...ммммм. Поздравления за вкусните рецепти.

    ОтговорИзтриване
  7. А хляб печен под връшник е още по-вкусен. След като се запали огнището и направи достатъчно жар, се измита жарта но не напълно, оставя се и малко пепел с въгленчета. Мята се прясно омесена пита и се захлупва с връшника. После се покрива с жарта и с оставя така докато се опече. За отбелязване е, че обикновено земята където е огнището е застлана с тухли, които акумулират топлината от огъня и така питката се пече отдолу и отгоре. В такива огнища пиростията(саджека) са излишни.Едно време, когато е нямало печки с фурни, така се е пекъл хляба.При липса на връшник се покрива питката директно с въглените и хляба става чудно вкусен, може да опитате. На връшник могат да се приготвят всякакви ястия за които е нужна фурна. Да ви е сладко!

    ОтговорИзтриване
  8. Тази рецепта според мен е уникална.Аз киселото зеле го ям във всякакви варианти.Невероятно вкусно звучи. Преди години на връшник съм ял ярешко месо.Просто уникално вкусно .

    ОтговорИзтриване
  9. Тепси кебап на връшник! (по пазарджишки ;-) )

    ОтговорИзтриване