Та реших да започна да публикувам някои от писмата,които получавам в тази рубрика МОИТЕ ЗАПАЛЕНИ ИСКРИЦИ.
Наскоро пристигна едно прекрасно писъмце и снимки от Магдалена, младо момиче, с което водихме дълга кореспонденция за уточняване на лек маршрут в Пирин, Родопите и съседна Гърция, по места за които съм писала и не са така недостъпни..... Ето го и последното й писмо, което всъщност ме провокира да започна тази рубрика, напълно автентичен разказ за пътуването им през май.
....................................................................................................
Здравей Мария!
От доста време ти дължа едно писмо-разказ за пътуването ни, което все пак успяхме да направим с приятеля ми в Пирин и Родопите. Е нещата не минаха нито по първоначалния, нито по идеалния план, но въпреки това беше много, много хубаво!
Рано сутринта на 7 май тръгнахме от София за Мелник. Софийското небе беше оловно-синьо и не по-различно от това, което е сега навън, но на юг просветляваше. Решихме да спрем в Благоевград – и двамата не бяхме разглеждали града. И къде – къде на централната улица: кафенце до кафенце (толкова много на квадратен метър съм виждала май само в Кюстендил) и магазини за дрехи с такива цени, каквито не предполагах, че може да съществуват! Признавам си, поддадох се на слабостта! Все пак затова сме хора .....
След 2 часа разходка из Благоевград и дегустация на прочутите местни Флора Бъргари – тост, пълен с кълцано месо, зеле и пържени картофи в количество, способно да убие човек(!) - (тук е мястото да кажа, че аз по принцип съм върл противник на така наречената junk food, но на път е друго – иска ти се да опиташ разни местни нещица ), пак сме на шосето за Мелник. И по-точно за Рожен!
Пристигнахме в ранния следобяд и се настанихме в Мотел Рожен. Софийските облаци ни бяха настигнали и се бяха струпали над главите ни, но аз твърдо бях решила, че ще минем по пътеката между пирамидите, за която ти ми беше писала.
Речено – сторено! Стигнахме до манастира, подминахме тълпите, шляпащи по джапанки по манастирските плочки, и се отправихме по пътеката. За цялата близо 2-часова разходка, срещнахме само малка групичка ентусиазирани французи. Все пак българите си имат коли – не са толкова елементарни да ходят пеша – жалко, че в кръчмите не се влиза директно с колите!! Мария, тази разходка беше невероятна! Такава красота! Такова величие! Не можехме да се нагледаме!
Правихме снимки, любувахме се, даже забравихме за облаците. А и те благосклонно се разминаха и не ни валя.
Пристигнахме в Мелник прилично изгладнели и седнахме в една сладкарничка, за да се подкрепим за обратния път: овче мляко с мед и орехи и домашна баклава – истинки разкош!
Върнахме се обратно по пътеката – точно по залез. Ухаеше на билки и беше толкова спокойно... Влязохме в манастира, откъдето тълпите се бяха оттекли и се беше възцарил вечерен мир и спокойствие. Само в такива моменти можеш да усетиш величието на една обител...
Вечерта опитахме от местното ароматно вино и уморени и доволни си легнахме рано. На следващия ден ни предстоеше път!
Станахме рано и след кратка фотосесия на едно поле с макове, поехме за Гърция.
Пътят до Кавала беше като от сън-мечта за хубави пътища. Ще имаме ли някога такива в България?? Преди самата Кавала се отбихме в малките селца около нея, за да си подсигурим нощувката. Спряхме в Неа Ираклитца. Личеше си, че сезонът въобще не е в разгара си – беше доста пусто и заспало. Но аз точно такова харесвам морето – така най-добре го усещам...
Наложи се да си припомня позабравения ми гръцки, защото местните хора не се справят особено блестящо с английския. Наехме си стая в къщата на един дядо с малко балконче към морето, на което после прекарахме вечерта с бутилка Рицина и гриловани калмари . Но преди вечерята, разбира се, беше време за разходка.
Разгледахме Кавала, качихме се до аквадукта и крепостта, спуснахме се по люлеещите се малки улички към морето, наслаждавахме се на палмите, на лодките и на спретнатите гръцки дядовци с броеници в ръцете (те винаги са ми били такава мила картинка!). В ранната привечер се разхождахме по плажа в Неа Ираклитца и приятелят ми танцува забележително сиртаки по големите камъни на пристанището ;-)) (ще го видиш на снимките).
На следващия ден останахме до обяд на брега, загеладни в морето, а преди тръгнавне се насладихме на още един морски обяд с октоподи и гаврос (наистина го приготвят забележително!) и след това обратно към България.
Влязохме през КПП Илинден и оттам директно в Лещен. Да, глинената къщичка беше свободна и бях успяла да я резервирам за вечерта. Тя наистина е така както изглежда на снимките – кукленска, уникална, романтична...
Пихме чай от мащерка на чердака с гледка към снежните шапки на Пирин, разходихме се из селото и вечеряхме в Кръчмата. Там Кръчмата не случайно е с главно „К”.
Това селце е точно както съм си представяла селото на Каравеловите „Българи от старо време”, а Кръчмата и Кметството са най-важните реалии в това пространство. Едно незабравимо пътуване в миналото…
На следващата сутрин отидохме до Ковачевица, която също е застинала моментна снимка на нашето Възраждане.
Може би това, че бяхме там в работен ден и почти нямаше хора, ни помогна още по-силно да усетим чара и да се насладим на мястото. Направихме разходка до параклиса Свети Георги. Пътеката следва стар римски път и се вие през дъхави поляни и борова гора. Ако въздухът на такива места можеше да се консервира, със сигурност щяха да го продават като луксозна стока …
Навръщане успяхме да си нарежем гумата в селото между Ковачевица и Лещен, където асфалтов път практически липсва, и се наложи да ходим за нова до Гоце Делчев. След това стоте километра до Широка Лъка ми се видяха като цяла вечност по накъдрено като спирала тясно шосе с повърхност, напомняща швейцарско сирене! Широка Лъка разгледахме набързо и продължихме нагоре по виещото се шосе към село Гела и вила Орлово Гнездо.
В село Гела белите къщички са накацли по заоблени хълмове, които от едната страна подпират остри планински хребети, а от другата – се диплят надолу към равнината. Изглежда сякаш природата е изтъкала пухкава зелена китеница, метнала я е върху хълмовете и тук-там я е извезала с бели къщички и цветни градинки. Там прекарахме два дни, очаровани не само от мястото и гледката, но и от местните хора. Двойката, стопанисваща хотелчето, бяха изключително мили и отзивчиви хора, които направиха всичко възможно,за да се чувстваме комфортно и да усетим истински чара на това селце, накацало по зелените хълмове.
А най-паметният момент от престоя ни в Гела, беше вечерта, когато домакините бяха поканили във вилата две баби от селото. Забележителни жени! Едната от тях – над осемдесет-годишна и след прекаран инсулт имаше в себе си повече живот и дух, отколкото повечето от моите няма и тридесет-годишни приятели! Поклон пред такава борбеност!
И на следващия ден тръгнахме обратно за София. Не успяхме да видим всичко, не стигнахме до пещерите на Триград, но Родопите ме заплениха по начин, по който само едно магическо място е способно. Ще се върна пак. И ще има още непознати местенца за преоткриване… Единствено се опасявам, че нашата колица от градски тип въобще не подходяща за този тип пътища, където човек се чувства сигурен само в танк, или поне в джип ;-)
Мария, искам още веднъж да ти благодаря за ценните насоки, които ни даде преди пътуването!
Целувки и до скоро,
Маги
-------------------------------------------------------------------
И аз ти благодаря, Маги ! За доверието..... и за това, че ме направи съпричастна на вашето пътуване и върна в мен едни незабравими спомени!
Желая ти нови и все по-вълнуващи скитания по планини и чукари!
------------------------------------------------
Прочетете още :
Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР
От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...
СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....
ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
-----------------------------------------------------
Ах, как само ми хареса тази глинена къщичка! Очите ми останаха там.
ОтговорИзтриване:)))
Много красиво!
Чудесни снимки и разказ, Пепеляшка!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за споделянето! Поздрави летни, сърдечни и усмихнати и от мен :-)))
Прекрасни летни дни и занапред!
Мария, радвам се, че сподели с нас това прекрасно описано пътуване и разкошните снимки :)
ОтговорИзтриванеНе съм човек, който ходи с раница/може би ще ми херса, ако има първи път/.
но винаги се радвам да видя тези прекрасни места!
Поздрави и прохладни дни!
Мария, поздравления за дарбата ти да въодушевяваш и насърчаваш хората за такива прекрасни пътувания и споделени моменти. Желатя ти още множество живописни маршрути и запленени читатели в блога :)
ОтговорИзтриванеКрасиви снимки и гледки, да ти се прииска да си там сега.Хареса ми снимката с цветята - макове, толкова са им тънки листенцата и самите цветчета, а така ярко червени.Мелник не е това, което е било отпреди няколко години съгласна съм с това изказване. Все още е запазен донякъде старинния облик на градчето , но и тук строителният ламтеж не е пожалил автентичността на мястото. И комерсиализмът вилнее с пълна сила.Както добре пишете в статията, но така е развиваме с от гледна точка на сгради, един ден я няма, а на другият ден не може човек да си познае улицата.
ОтговорИзтриване"Ако въздухът можеше да се консервира" - добре казано!
ОтговорИзтриване