МОИТЕ ЗАПАЛЕНИ ИСКРИЦИ: Едно незабравимо пътуване в миналото…

Реших да направя тази специална рубрика, която обаче е много мила на сърцето ми, защото в нея ще става въпрос за  почитатели на блога, запалели се в една или друга степен от моите разкази за нашите планински походи и които също нарамиха раниците и поеха по нашите маршрути....Толкова съм горда с тях, те са най-голямата ми награда, а получаваните десетки писма са най-голямото ми удоволствие от писането в блога. Миналата година младо семейство за пръв път се докосна до красотите на  Пирин с малкият им син, като следваха посоченият от мен маршрут, останаха очаровани....! Други пък набраха кураж от моя пост и покориха Кончето. Едни ми изпращат чудесни снимки, други разказват всичко по изумително смешно- емоционален начин, трети пишат че не умеят да боравят с думите и не могат да опишат преживяното......
Та реших да започна да публикувам някои от писмата,които получавам в тази рубрика МОИТЕ ЗАПАЛЕНИ ИСКРИЦИ.
 Наскоро пристигна едно прекрасно писъмце и снимки от Магдалена, младо момиче, с което водихме дълга кореспонденция за уточняване на лек маршрут в   Пирин,   Родопите и съседна Гърция, по места за които съм писала и не са така недостъпни.....  Ето го и последното  й писмо, което всъщност ме провокира да започна тази рубрика, напълно автентичен разказ за  пътуването им през май.
....................................................................................................

Здравей Мария!
От доста време ти дължа едно писмо-разказ за пътуването ни, което все пак успяхме да направим с приятеля ми в Пирин и Родопите. Е нещата не минаха нито по първоначалния, нито по идеалния план, но въпреки това беше много, много хубаво!

Рано сутринта на 7 май тръгнахме от София за Мелник. Софийското небе беше оловно-синьо и не по-различно от това, което е сега навън, но на юг просветляваше. Решихме да спрем в Благоевград – и двамата не бяхме разглеждали града. И къде – къде на централната улица: кафенце до кафенце (толкова много на квадратен метър съм виждала май само в Кюстендил) и магазини за дрехи с такива цени, каквито не предполагах, че може да съществуват! Признавам си, поддадох се на слабостта! Все пак затова сме хора .....
След 2 часа разходка из Благоевград и дегустация на прочутите местни Флора Бъргари – тост, пълен с кълцано месо, зеле и пържени картофи в количество, способно да убие човек(!) - (тук е мястото да кажа, че аз по принцип съм върл противник на така наречената junk food, но на път е друго – иска ти се да опиташ разни местни нещица ), пак сме на шосето за Мелник. И по-точно за Рожен!
Пристигнахме в ранния следобяд и се настанихме в Мотел Рожен. Софийските облаци ни бяха настигнали и се бяха струпали над главите ни, но аз твърдо бях решила, че ще минем по пътеката между пирамидите, за която ти ми беше писала.
Речено – сторено! Стигнахме до манастира, подминахме тълпите, шляпащи по джапанки по манастирските плочки, и се отправихме по пътеката. За цялата близо 2-часова разходка, срещнахме само малка групичка ентусиазирани французи. Все пак българите си имат коли – не са толкова елементарни да ходят пеша – жалко, че в кръчмите не се влиза директно с колите!!  Мария, тази разходка беше невероятна! Такава красота! Такова величие! Не можехме да се нагледаме!

Правихме снимки, любувахме се, даже забравихме за облаците.  А и те благосклонно се разминаха и не ни валя.

Пристигнахме в Мелник прилично изгладнели и седнахме в една сладкарничка, за да се подкрепим за обратния път: овче мляко с мед и орехи и домашна баклава – истинки разкош!

 Мелник обаче не е това, което си спомням отпреди няколко години. Все още е запазен донякъде старинния облик на градчето (за разлика от обезобразеното Банско), но и тук строителният ламтеж не е пожалил автентичността на мястото. И комерсиализмът вилнее с пълна сила. Жалко...

Върнахме се обратно по пътеката – точно по залез. Ухаеше на билки и беше толкова спокойно... Влязохме в манастира, откъдето тълпите се бяха оттекли и се беше възцарил вечерен мир и спокойствие. Само в такива моменти можеш да усетиш величието на една обител...

Вечерта опитахме от местното ароматно вино и уморени и доволни си легнахме рано. На следващия ден ни предстоеше път!

Станахме рано и след кратка фотосесия на едно поле с макове, поехме за Гърция.

 Пътят до Кавала беше като от сън-мечта за хубави пътища. Ще имаме ли някога такива в България?? Преди самата Кавала се отбихме в малките селца около нея, за да си подсигурим нощувката. Спряхме в Неа Ираклитца. Личеше си, че сезонът въобще не е в разгара си – беше доста пусто и заспало. Но аз точно такова харесвам морето – така най-добре го усещам...

Наложи се да си припомня позабравения ми гръцки, защото местните хора не се справят особено блестящо с английския. Наехме си стая в къщата на един дядо с малко балконче към морето, на което после прекарахме вечерта с бутилка Рицина и гриловани калмари . Но преди вечерята, разбира се, беше време за разходка.

 Разгледахме Кавала, качихме се до аквадукта и крепостта, спуснахме се по люлеещите се малки улички към морето, наслаждавахме се на палмите, на лодките и на спретнатите гръцки дядовци с броеници в ръцете (те винаги са ми били такава мила картинка!). В ранната привечер се разхождахме по плажа в Неа Ираклитца и приятелят ми танцува забележително сиртаки по големите камъни на пристанището ;-)) (ще го видиш на снимките).

На следващия ден останахме до обяд на брега, загеладни в морето, а преди тръгнавне се насладихме на още един морски обяд с октоподи и гаврос (наистина го приготвят забележително!) и след това обратно към България.

Влязохме през КПП Илинден и оттам директно в Лещен. Да, глинената къщичка беше свободна и бях успяла да я резервирам за вечерта. Тя наистина е така както изглежда на снимките – кукленска, уникална, романтична...

Пихме чай от мащерка на чердака с гледка към снежните шапки на Пирин, разходихме се из селото и вечеряхме в Кръчмата. Там Кръчмата не случайно е с главно „К”.

Това селце е точно както съм си представяла селото на Каравеловите „Българи от старо време”, а Кръчмата и Кметството са най-важните реалии в това пространство. Едно незабравимо пътуване в миналото…

На следващата сутрин отидохме до Ковачевица, която също е застинала моментна снимка на нашето Възраждане.

Може би това, че бяхме там в работен ден и почти нямаше хора, ни помогна още по-силно да усетим чара и да се насладим на мястото. Направихме разходка до параклиса Свети Георги. Пътеката следва стар римски път и се вие през дъхави поляни и борова гора. Ако въздухът на такива места можеше да се консервира, със сигурност щяха да го продават като луксозна стока …

Навръщане успяхме да си нарежем гумата в селото между Ковачевица и Лещен, където асфалтов път практически липсва, и се наложи да ходим за нова до Гоце Делчев. След това стоте километра до Широка Лъка ми се видяха като цяла вечност по накъдрено като спирала тясно шосе с повърхност, напомняща швейцарско сирене! Широка Лъка разгледахме набързо и продължихме нагоре по виещото се шосе към село Гела и вила Орлово Гнездо.

В село Гела белите къщички са накацли по заоблени хълмове, които от едната страна подпират остри планински хребети, а от другата – се диплят надолу към равнината. Изглежда сякаш природата е изтъкала пухкава зелена китеница, метнала я е върху хълмовете и тук-там я е извезала с бели къщички и цветни градинки. Там прекарахме два дни, очаровани не само от мястото и гледката, но и от местните хора. Двойката, стопанисваща хотелчето, бяха изключително мили и отзивчиви хора, които направиха всичко възможно,за да се чувстваме комфортно и да усетим истински чара на това селце, накацало по зелените хълмове.

А най-паметният момент от престоя ни в Гела, беше  вечерта, когато домакините бяха поканили във вилата две баби от селото. Забележителни жени! Едната от тях – над осемдесет-годишна и след прекаран инсулт имаше в себе си повече живот и дух, отколкото повечето от моите няма и тридесет-годишни приятели! Поклон пред такава борбеност!

И на следващия ден тръгнахме обратно за София. Не успяхме да видим всичко, не стигнахме до пещерите на Триград, но Родопите ме заплениха по начин, по който само едно магическо място е способно. Ще се върна пак. И ще има още непознати местенца за преоткриване… Единствено се опасявам, че нашата колица от градски тип въобще не подходяща за този тип пътища, където човек се чувства сигурен само в танк, или поне в джип ;-)

Мария, искам още веднъж да ти благодаря за ценните насоки, които ни даде преди пътуването!
Целувки и до скоро,

Маги

-------------------------------------------------------------------

И аз ти благодаря, Маги ! За доверието..... и за това, че ме направи съпричастна на вашето пътуване и върна в мен едни незабравими спомени!
Желая ти нови и все по-вълнуващи скитания по планини и чукари!

------------------------------------------------
Прочетете още :

Hit the road, друже! или С РАНИЦА на ГЪРБА из РИЛА и ПИРИН - част 1, от ЯСТРЕБЕЦ - връх МУСАЛА - до хижа ГРЪНЧАР

От величието на РИЛА, до спокойствието на РОДОПИТЕ...

СТРАШНОТО ЕЗЕРО в Рила и колко страшно е наистина....

ФОТО-ПЪТЕПИС ЗА ПИРИН
-----------------------------------------------------